Създаването на жизнена палестинска държава остава далечно въпреки международния натиск

Първо Франция, после Великобритания, а сега и Канада.

Три от най-силните западни страни в света добавиха своето геополитическо и икономическо влияние към призивите за създаване на палестинска държава, идея, която вече е подкрепена от над 140 други страни, пише CNN.

Тези действия имат много мотиви – от чувство на разочарование от Израел през вътрешен натиск до възмущение от кадрите на гладуващи палестинци. Каквато и да е причината палестинците приветстваха съобщенията като подкрепа за тяхната кауза. Израелското правителство отхвърли призивите, като заяви, че те са равносилни на възнаграждаване на тероризма.

Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда все по-разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху, особено по отношение на глада в Газа, който израелският лидер отрича, но който тревожи Тръмп.

Американският президент иска мир в региона, както и награди, по-конкретно Нобелова награда за мир, за това, че го е постигнал. Той иска Саудитска Арабия да нормализира отношенията си с Израел, разширявайки Авраамовите споразумения, които той осигури между Израел и редица арабски държави по време на първия си мандат. Но Рияд е категоричен, че това не може да се случи без необратим път към палестинска държава.

Но новите ходове на съюзниците на САЩ Франция, Великобритания и Канада, макар и в много отношения символични, оставиха Вашингтон все по-изолиран в подкрепата му за Израел.

Създаването на палестинска държава може да помогне за прекратяване на войната, която отне живота на над 60 хил. палестинци в Газа, откакто при жестокото нападение на „Хамас“ на 7 отомври загинаха около 1200 души в Израел преди почти две години, както и за връщането на заложниците, които все още са държани в Газа.

Но едно от най-тежките предизвикателства е да си представим как би изглеждала тя, тъй като досега никога не е съществувала съвременна палестинска държава.

Когато Израел е основан след Втората световна война, той бързо получава международно признание. Същият период за палестинците е запомнен като ал-Накба, или „катастрофата“ – моментът, в който стотици хиляди хора бягат или са принудени да напуснат домовете си.

Оттогава Израел се разшири, най-значително по време на Шестдневната война през 1967 г., когато обърна коалицията от арабски държави и спечели Източен Йерусалим, Западния бряг и Газа. Междувременно палестинската територия само се сви и раздроби.

Най-близка представа за това как може да изглежда бъдещата палестинска държава дава мирният процес през 90-те години на миналия век, който стана известен като Споразуменията от Осло.

Грубо казано, палестинската държава, предвидена в Осло, договорена както от палестинските, така и от израелските преговарящи, ще се основава на границите на Израел от 1967 г. Общите очертания на Осло бяха да има някои размени на територия, малко да се отстъпи на едно място за премахването на израелско заселническо селище, в рамките на преговорен процес.

Историческото ръкостискане на тревата пред Белия дом между тогавашния израелски премиер Ицхак Рабин и палестинския лидер Ясер Арафат, организирано от тогавашния американски президент Бил Клинтън, остава един от триумфите на съвременната дипломация. Убийството на Рабин от крайнодесен фанатик през 1995 г. лиши Израел от неговия ръководител миротворец.

И докато рамката от Осло продължава да съществува в преговорите и в академичните среди, сега няма почти никакви инициативи. Това, което беше предложено тогава, вече не е реалистично.

През последните години израелските заселнически селища в окупирания Западен бряг се разшириха значително, често с насърчението на израелското правителство, което застрашава възможностите за създаване на съседна палестинска държава в региона.

Канада се присъедини към Франция и Великобритания в плановете за признаване на палестинска държава, докато различията със САЩ и ключовите съюзници се задълбочават.

Остава въпросът и кой ще управлява бъдеща палестинска държава. Палестинската автономия, която управлява части от Западния бряг, не се ползва с доверието на много палестинци, които я считат за слаба и корумпирана.

Дори и без всички тези усложнения Нетаняху няма да приеме палестинска държава, за която наскоро заяви, че ще бъде „стартова площадка за унищожаване на Израел“.

Някои членове на кабинета му са много по-твърдолинейни, като не само отказват да приемат независима държава, а и искат да анексират територията.

Министрите, които подкрепят правителството на Нетаняху, заявиха, че по-скоро биха оставили палестинците в Газа да гладуват, отколкото да ги хранят, и биха развалили коалицията, ако той дори само предложи да се поддаде на нарастващия международен натиск върху Израел.

Нетаняху не проявява никакво намерение да отстъпи и ще приеме всичко, което Франция, Великобритания или друга сила му наложат, като почетен знак.

Без партньор в израелското правителство признаването на палестинска държава ще се провали и дори може да затвърди още повече позициите на Нетаняху.

Цената би била висока, ако резултатът е, че Израел ще направи още по-далечна възможността за създаване на палестинска държава.

Но в същото време, с нарастващия брой на гневни бивши партньори в международната общност, които вероятно ще засилят натиска върху Тръмп да промени позицията си, Израел може да се окаже в неизгодно положение, колкото и силно да протестира.