Ледена Арктика - гореща точка на военни амбиции, икономически интереси и климатични промени

Стратегическото значение на проходът GIUK и ролята на Обединеното кралство

Обединеното кралство официално не е арктическа сила, но участието му в региона нараства. "Арктика е регион, в който интересите на САЩ, Канада и Европа в областта на сигурността ясно и все повече се сближават", каза Питър Уоткинс, бивш висш служител в министерството на отбраната на Великобритания. "Като ключова евроатлантическа сила, Арктика трябва да привлече повече внимание и ресурси от страна на Обединеното кралство", добави той.

Една от историческите причини за това е т.нар. проход GIUK (името му идва от първите букви на Greenland (Гренландия), Iceland (Исландия) и UK (Обединеното кралство) – б.ред.) - военен термин за тесния воден път между Гренландия и Обединеното кралство с Исландия по средата. Той е ключов за достъпа на руския Северен флот до Атлантическия океан.

В края на май британският външен министър Дейвид Лами посети Арктика и обяви нова съвместна програма с Исландия за използване на изкуствен интелект за наблюдение на "вражеска дейност" в региона - което означава търсене на руски подводници и кораби, съобщи ВВС.

Климатични промени и новите търговски пътища в Арктика

Във водите на Арктика се появява и ново предизвикателство за сигурността благодарение на климатичните промени. В тазгодишния стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство се посочва, че е вероятно до 2040 г. през всеки летен сезон в Далечния север да няма лед.

Тук в картината влиза и Китай, който сам се нарича "близкоарктическа" държава и въпреки че се намира на значително разстояние от региона и няма арктическо крайбрежие, става все по-активен.

За Пекин топенето на леда предлага нов транспортен маршрут - "Полярен път на коприната", който е по-бърз и потенциално по-сигурен от използването на Суецкия канал. Това от своя страна тревожи Вашингтон, чиято глобална конкуренция с Китай сега се разпростира и в Арктика, с опасения за влияние и ресурси, отбелязва ВВС.

"Пекин използва хибридна стратегия за задълбочаване на връзките и контактите с региона – от висше образование, научни мисии, програми за сътрудничество в областта на околната среда, международни споразумения за риболов до двустранни стратегически партньорства", каза Елизабет Бюканън. "Това нормализира присъствието на Китай в арктическата зона и все повече превръща Пекин в предпочитан партньор за арктическите държави", посочва тя.

Може ли леденият северен регион да донесе мир в Украйна

"Именно в Аляска и в Арктика се пресичат икономическите интереси на нашите страни и възникват перспективи за реализиране на мащабни, взаимноизгодни проекти", заяви Юрий Ушаков, дългогодишен съветник по външната политика на руския президент Владимир Путин и бивш руски посланик в САЩ, на пресконференция в Москва преди срещата между Путин и Тръмп на 15 август в Аляска.

Споразумение между САЩ и Русия за Арктика би могло да съживи енергийното сътрудничество между двете страни в зашеметяващ мащаб. Сделката би била изключително изгодна и за двете страни, пише британското издание "Спектейтър".

Арктика разполага с около 13% от неизследваните петролни запаси в света, приблизително 90 милиарда барела, и 30% от неизследваните запаси от природен газ. Русия контролира около половината от тях, като проучванията посочват наличието на 2300 милиона тона нефт и кондензат и 35 700 милиарда кубически метра газ. Предимствата за корабоплаването са не по-малко привлекателни. Северният морски път обещава да съкрати времето за корабоплаване между Азия и Европа с до 50%.

За Путин Арктика може да бъде "подсладителят, който ще осигури съгласието на САЩ” за споразумение по неговите условия в Украйна, отбеляза изданието. Малко вероятно е Москва да промени основните си позиции: Крим и Донбас са записани в руската конституция като част от нейната територия. Всяка сделка би затвърдила тези придобивки, би изисквала демилитаризация на Украйна и би осигурила буфер срещу НАТО.

Тръмп от своя страна би могъл да обяви сделката за Арктика като огромна търговска победа за САЩ и край на войната, за която той твърди, че е била предизвикана от предшественика му Джо Байдън, а Путин би могъл да получи помощта на Вашингтон, за да принуди Киев да приеме сделката. Затова за европейските страни опасенията от нарастващото напрежение с Русия, както и от надеждността на американския им партньор, водят до дебат за това как трябва да реагират.

"Китай, Русия и САЩ са три световни сили, които се срещат в Арктика, и сега наблюдаваме доста остра конкуренция тук", каза Никлас Гранхолм, заместник-директор на Шведската агенция за отбранителни изследвания. "Останалите от нас ще трябва да окажем влияние и да се адаптираме, колкото можем", добави той.

(БТА)