Ледена Арктика - гореща точка на военни амбиции, икономически интереси и климатични промени

Арктика се превръща в една от най-динамичните и стратегически важни зони в света, където геополитическото напрежение нараства значително. Това се дължи на комбинацията от военни амбиции, икономически интереси и климатични промени, заради които регионът става все по-гореща точка в международните отношения, пише Валерия Динкова в материал за БТА. Особено след като президентът Доналд Тръмп изяви желание да превърне Гренландия в американска територия, Русия усили модернизацията на военните си бази, а Китай разшири своя флот от ледоразбивачи и потърси нови търговски маршрути.

Русия - ключов играч с амбиции и опасения

Русия е най-важният играч в региона, отбелязва BBC. Една пета от нейната територия се намира в Арктика и тя притежава повече от половината от бреговата линия на северната географска област.

Докато западните сили доскоро се бяха оттеглили от региона, Москва от години инвестира в присъствието си там, модернизирайки военни бази като Нагурское, която функционира от времето на Студената война и сега може да приема големи самолети в Далечния север по всяко време на годината.

Полуостров Кола е мястото, където е разположена голяма част от руския флот от атомни подводници, а Москва го смята за жизненоважен за своята възпираща сила и способност да демонстрира сила.

"Балтийско море стана по-труднодостъпно за руските военни операции след присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, което означава, че Северният флот придобива по-голямо значение", каза през юни вицеадмирал Нилс Андреас Стенсьонес, ръководител на норвежката разузнавателна служба. "И се разчита повече на ядреното възпиране. А значителна част от ядрените им оръжия се намират на полуостров Кола в Арктика", добави той.

В най-новия си доклад разузнаването на Дания предупреди, че Русия "може да демонстрира своята сила чрез агресивно и заплашително поведение, което ще доведе до по-голям риск от ескалация от когато и да е било в Арктика".

Русия в Арктика създава "сериозно безпокойство" за НАТО, заяви и исландският министър на външните работи Катрин Гунарсдотир пред "Нюзуик". "Арктика остава в центъра на стратегическото планиране на Русия, а дейностите ѝ в региона далеч надхвърлят отбранителни мерки”, добави тя.

Значението на Гренландия за американската националната сигурност

По време на Студената война между САЩ и Съветския съюз ядрените оръжия бяха най-мощните инструменти, поддържащи баланса на страха. А най-бързият път за оръжията да достигнат целите си беше през Северния полюс, пише ВВС.

В началото на Студената война САЩ създадоха важна база в отдалечения север на Гренландия, на място, наречено Туле – наскоро преименувано на космическа база "Питуфик”. Студената война може вече и да е отминала, но значението на обекта не е намаляло. Той все още е важна част от американската система за ранно предупреждение за балистични ракети (BMEWS). Сега там се издига огромен радар, който сканира небето и Космоса за всичко, което преминава над Северния полюс. Американските военни, обслужващи базата твърдят, че радарът им позволява да виждат обекти, малки колкото тенис топка, докато се движат в Космоса.

Преди няколко месеца Тръмп публично съобщи намерението си да изгради над Северна Америка "Златен купол" по подобие на "Железния купол" над Израел. Базите за ранно предупреждение биха били от жизненоважно значение за такава система, като Гренландия предлага значителен потенциал като предна оперативна база както за отбрана, така и за нападение. "Имаме нужда от Гренландия за целите на националната сигурност", посочи американският президент. "Отдавна ми го повтарят", добави той.

"Гренландия е на ключово място за Вашингтон, тя е основно физическа застраховка за Америка", обясни Елизабет Бюканън, бивша австралийска служителка в областта на отбраната и автор на предстояща книга за тази арктическа територия. "Не е чудно, че тя винаги е била разглеждана като граница за възпиране", допълни тя.

Ако САЩ придобият Гренландия, това допълнително ще притесни Русия, че американската противоракетна отбрана ще подкопае нейното възпиране, посочва ВВС. Но това също създава и напрежение сред съюзниците, тъй като територията все още е част от Дания.

От друга страна "Златният купол" ще изисква инсталиране на оборудване и в Далечния север на Канада, заради което Тръмп започна да оказва натиск на Отава да се присъедини към проекта, като плати 61 милиарда долара или да се съгласи да стане 51-вия щат на САЩ. Нещо, което бившият премиер на Канада Джъстин Трюдо категорично отказа, припомня в. "Ню Йорк Таймс".

След изказванията на американския президент и започнатата от него търговска война, стратегията на Канада за отбрана в Арктика се измества от двустранни отношения със САЩ към по-широка рамка на НАТО, пише "Политико". В края на август премиерът Марк Карни изпрати двама висши министри от кабинета си в Швеция и Финландия, за да сключат нови договори за отбрана.

"Погледът на НАТО също трябва да се пренасочи на запад и на север поради променящия се геополитически пейзаж, особено след 24 февруари 2022 г. (датата на руската инвазия в Украйна – б.ред.)", заяви министъра на външните работи на Канада Анита Ананд. "Нашият приоритет по отношение на външната политика на Канада в Арктика е да гарантираме, че ще направим всичко възможно, за да защитим и отстояваме суверенитета на Канада", добави тя.

Ананд заяви, че това ще означава десетки милиарди долари нови разходи за инфраструктурата в Арктика. "Когато говорим за критични минерали в северните райони, да, това е икономически въпрос, но е и въпрос на отбрана и сигурност, и е заложен в нашата външна политика", подчерта тя.

(Материалът продължава на следващата страница)