Страхът от популистите кара правителствата да се противопоставят на разширяването на ЕС

Визията на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен за значително разширен Европейски съюз (ЕС), който включва Украйна, се сблъсква с трудно препятствие: много от настоящите членове на блока въобще не искат да го обсъждат.

Страхът да не би да дадат още боеприпаси на популистите, кошмарните национални референдуми за всяка нова държава, която се присъединява, и колективната травма от отношенията с Унгария след присъединяването ѝ през 2004 г. допринасят за нежеланието на представителите на няколко страни от ЕС да говорят по темата, според дипломати, цитирани от Politico.

Разширяването на Съюза трябваше да бъде в дневния ред на срещата на върха на ЕС в Никозия, Кипър, по-късно този месец. В знак на амбивалентност от страна на лидерите на страните членки сега е малко вероятно то да бъде обсъждано, според висш дипломат, участвал в подготовката на срещата и говорил при условие на анонимност.

„Разширяването трябва да остане основано на заслуги, за да се гарантира неговият успех и доверие“, посочва пред медията министърът делегат на Франция по европейските въпроси Бенжамен Хадад.

Сериозно е безпокойството сред правителствата заради страха от политически ответен удар срещу всеки лидер, който въвлича в национален дебат темата за нови членки на ЕС, според трима дипломати и един висш представител на блока, запознати процеса на разширяване.

На практика се повтаря дебата за полския водопроводчик, който обхвана много страни от ЕС преди приемането на Полша за член през 2004 г. Някои политици тогава твърдяха, че евтината полска работна ръка ще замени високоплатените работни места в Западна Европа.

„Същите полупопулистки, полуксенофобски аргументи, които слушахме за поляците, вероятно ще чуем и за украинците, както и за други кандидати за членство“, коментира дипломат от държава от блока.

Тази загриженост е особено силна във Франция, която по закон трябва да проведе референдум за приемането на всеки нов член на ЕС. Гласуването по-специално за Украйна би могло да подпомогне кампанията на популисткия лидер на крайнодясната партия „Национален сбор“ Жордан Бардела, за когото анкетите показват, че ще спечели първия тур на президентските избори през 2027 г. срещу дясноцентристкия си съперник Едуар Филип.

Франция не е единствена. Дипломати от ЕС казват, че според представители на Германия, Нидерландия и Италия трудният процес на ЕС, основан на заслуги, трябва да се уважава без изключения по геополитически причини, дори ако разбират защо страни като Украйна и Молдова са под натиск да се присъединят бързо.

Победата на Петер Мадяр на унгарските избори в неделя, която сложи край на 16-годишното управление на Виктор Орбан, поднови надеждите, че Будапеща може да смекчи дългогодишната си опозиция срещу членството на Украйна. Мадяр обаче изглежда решен да запази позицията на предшественика си по въпроса.

Друго често цитирано безпокойство е опитът на ЕС с Унгария като партньор. Страната, която през 2004 г. се присъедини като част от група от 10 държави, главно от бившия комунистически Изток, се сблъска с безброй обвинения в ограничаване на демокрацията при премиера Орбан, който също така поддържаше връзки с Русия и блокираше европейската подкрепа за Украйна.

Привличането на нови членове повдига перспективата за приемане на други столици „троянски кон“, които биха могли да упражняват вето. Поради това Комисията иска да защити процеса на разширяване, например като откаже право на вето на новите членки на ЕС в продължение на няколко години след приемането им.

Фон дер Лайен заяви в понеделника след поражението на Орбан, че подкрепя прекратяване на правилото за единодушие на блока, което позволява на страна членка да блокира присъединяването на друга страна.

Все пак дори Черна гора, която е изпълнила почти всички необходими стъпки, за да стане член на ЕС, установява, че настоящите членки не успяват да се споразумеят за следващия етап: мандат за изготвянето на договора за присъединяване. „Все още е в процес на преговори“, коментира дипломат от ЕС пред медията.

Трима черногорски представители, на които е предоставена анонимност, за да обсъдят чувствителния процес, изразяват разочарование от липсата на напредък. Те посочват Франция като вероятна пречка.

Патовата ситуация е проблематична и за Украйна, която вижда членството в ЕС като гаранция за сигурност срещу бъдеща руска агресия. Потенциално мирно споразумение с Русия би могло да включва перспективата за членство в ЕС още през 2027 г. като морков за украинските избиратели. Много от страните от ЕС обаче са против приемането на Украйна в блока през следващата година.

Постоянните представители на държавите от ЕС категорично се противопоставиха на радикален подход към присъединяването на Украйна в блока по време на вечеря в началото на март.

Най-силните поддръжници на Украйна, включително Швеция и Дания, сега настояват преговорите да приключат до края на следващата година. Започването на преговори по договора за присъединяване ще изисква зелена светлина от големите членки на ЕС, а това е сериозно искане.