ЕС трябва да се разширява, но и да се реформира

Трябва ли Европейският съюз (ЕС), който се състои от 27 държави с население 450 млн. души и те са политически разединени дори в най-добрите времена, да се разширява още? Отговорът, по европейски, е квалифицирано и недвусмислено „да“.

Девет държави официално са в процес на присъединяване към блока, а служители на ЕС наскоро намекнаха, че някои може би ще станат членки до 2030 г. Последният доклад за напредъка им, изготвен от Европейската комисия (ЕК), разкрива обаче разликата между амбицията и готовността, пише Bloomberg.

Малката Черна гора например тихомълком е свършила голяма част от усилената работа, необходима за присъединяване към ЕС. Албания, Молдова и Украйна са далеч назад. Други е малко вероятно да се присъединят скоро към блока.

Ако се проведе добре, разширяването може да подобри сигурността и доверието в Европа като демократичен блок. То може да се окаже особено полезно в момента, тъй като агресията на Русия, обръщането на политиката на Америка навътре и разширяващото се присъствие на Китай направиха регионалната интеграция по-скоро стратегически императив.

Вероятната алтернатива е съюз, обграден от крехки държави, чиято нестабилност може да се разпространи през границите на Европа.

Разумно разширяване

В икономически план логиката на разширяването е разумна. Предишният кръг от нови членки, приети през 2004 г., повиши брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на новите страни от 59% от средния за ЕС до 81% до 2022 г.

Жизненият стандарт на тези страни се повиши рязко, наред с огромни подобрения в инфраструктурата, услугите и продължителността на живота. Съществуващите членки получиха по-голям пазар, по-гладки вериги на доставки, по-голяма регионална стабилност и, следователно, по-голям просперитет: доходът на човек е с около 10% по-висок, отколкото би бил без разширяването на Съюза.

Това развитие обаче не е автоматично и допълнително разширяване на ЕС трябва да се третира с благоразумие. Присъединяването на малки страни като Черна гора и Албания е нискобюджетен вариант с висок ливъридж. То би трябвало да укрепи уязвимия регион, да засили управлението на границите и миграцията и да възнагради истинските усилия за реформи. Ползите от това вероятно значително ще надхвърлят рисковете.

Кандидатурата на Украйна изисква по-фино изчисление. Нейният размер, индустриален капацитет и военна устойчивост един ден биха могли да я превърнат в стратегически актив. И все пак активен конфликт, огромни нужди от реконструкция, проблеми с управлението и политическа чувствителност усложняват случая.

ЕС трябва да възприеме по-гъвкав подход, който дава приоритет на задълбочаването на връзките по съществуващите споразумения за търговията, енергетиката, митническото и регулаторно съгласуване, като същевременно полага основите за пълноправно членство в бъдеще.

Принципи за разширяване на ЕС

Два допълнителни принципа трябва да ръководят процеса на разширяване. Единият е, че ЕС трябва да е наясно с това как упражнява влияние върху кандидатите за членство. Брюксел настоява за съдебна независимост, прозрачност, върховенство на закона и други критерии за добро управление като предпоставки за присъединяване.

Да се оставят кандидати за членство обаче в постоянната чакалня подкопава доверието в блока и потенциално отстъпва влиянието на външни сили. ЕС трябва да предлага по-добри междинни награди за напредък – например по-ранен достъп до единния пазар, секторна интеграция и по-задълбочено участие в програмите на ЕС, като налага и ясни санкции за връщане назад.

ЕС трябва да се реформира, ако иска да остане управляем. Той трябва да позволи по-ключови решения (във външната политика, санкциите и други области) да се вземат чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, вместо да се изисква единодушие сред страните членки.

Също така е необходимо да се укрепи единният пазар – да се премахне триенето на трансграничните капиталови пазари, банковото дело, енергетиката и други области, както и да се намали бюрокрацията.

Не става въпрос само за разширяване: без такива промени дори настоящият съюз не може да остане функционален.

Основната цел на Европа е да обедини народите в мир, просперитет и демокрация. Блокът може да осъществи тази мисия, като прагматично приеме повече страни от своята периферия.