Канада се опасява, че е следващата в списъка на Тръмп

В продължение на месеци много канадци се надяваха, че Доналд Тръмп е загубил интерес да направи страната им 51-вия щат на САЩ, защото той се занимаваше с това да обърне Вашингтон и световната търговска система с главата надолу. Тези надежди избледняват, пише Bloomberg.

Шокиращото залавяне на венецуелския президент Николас Мадуро и засилените разговори на Тръмп за завземане на Гренландия разтърсиха Канада. Гражданите на страната се чувстват принудени да приемат сериозно предишните заплахи на американския президент за канадския суверенитет.

Декларацията на администрацията, че „ТОВА Е НАШЕТО ПОЛУКЪЛБО“ прави по-ранните коментари на Тръмп за анексирането на Канада да изглеждат все по-малко като обикновени обиди, насочени към бившия премиер Джъстин Трюдо, или като тактики за преговори в търговската му война с настоящия премиер Марк Карни.

Откровена колонка в най-големия национален вестник на Канада стана много популярна тази седмица, след като предупреди за възможността Тръмп да използва „военна принуда“ срещу страната. Съветът на авторите – канадците да се поучат от отбраната на Финландия срещу Русия. „Разширете силите за гражданска защита. Изградете национална стратегия за дронове, вдъхновена от примера на Украйна. И помислете за немислимото“, пише в материала.

„Всичко е въпрос на промяна в сметките“, коментира Томас Хоумър-Диксън, един от авторите на статията и канадски академик, който изследва глобалната сигурност. „Ако има опит за използване на военна принуда срещу нас, трябва да е ясно, че това ще бъде изключително скъпо“, добавя той.

Действията на Тръмп тревожат лидери по целия свят, но канадците имат особена причина да се тревожат. Тръмп и неговите съветници се стремят към контрол над Гренландия и дори повдигат въпроса за възможността за военни действия върху територия, която е демократична, стратегически разположена в Арктика и част от НАТО. Канада също е такава територия.

„Мисля, че за Отава е трудно да повярва, че сме в това пространство, независимо какви са доказателствата“, коментира Уесли Уорк, бивш съветник на канадското правителство по въпросите на сигурността и границите. Той определя действията на Тръмп по отношение на Венецуела и Гренландия като „последни сигнали за събуждане на Канада, които ще подчертаят реалността, че САЩ не са страната, която бяха преди“.

По-малко ясно е какво може да направи Канада, за да разубеди Тръмп.

Карни спечели премиерския пост миналата година и обеща да се противопостави на Тръмп. Според него президентът на САЩ „иска да ни сломи, за да може Америка да ни притежава“. След изборите обаче той избягва да се противопоставя на Тръмп, дори когато се опитва да увеличи търговията с Китай и други страни, за да намали зависимостта на Канада от съседката си.

Тази седмица Карни призова САЩ да зачитат суверенитета на Гренландия и Дания, чиято територия е островът, без да се привлича внимание към предишните заплахи на Тръмп към Канада.

Повечето анализатори се съмняват, че американските военни биха нахлули в Канада. „Все още вярвам, че това е в сферата на научната фантастика“, казва Стефани Карвин, доцент в университета Карлтън в Отава и бивш анализатор по националната сигурност за канадското правителство.

„Аз наистина вярва – сега повече от всякога, че САЩ са склонни да осакатят канадската икономика по начини, които отговарят на капризите на президента“, добавя тя.

Тя вижда събитията във Венецуела, където Тръмп утвърждава контрола над огромните петролни запаси на страната, като нещо, което го окуражава. „Президентът на САЩ сега ще бъде много по-склонен да се впусне в авантюризъм в стремежа си да доминира в Западното полукълбо“, казва тя.

Филип Лагасе, доцент в Карлтън, специализиран в отбранителната политика, коментира, че един правдоподобен сценарий може да включва проблем, с който Канада не може да се справи сама, като например голямо природно бедствие или атака срещу електроснабдяването ѝ за САЩ. „САЩ ще се справят с това вместо вас, поне при тази администрация, и може да не изберат да си тръгнат. Или може да изберат да отправят искания“, посочва той.

Канадската армия не е създадена за по-враждебен свят. Нейните редовни и основни резервни сили наброяват по-малко от 100 хил. души. Природните бедствия и други задължения, като например мисията на НАТО в Латвия, където са разположени канадски войници, изчерпват ресурсите ѝ.

Правителството на Карни увеличава заплатите на войниците, за да помогне за набирането на персонал, и отделя десетки милиарди долари за нови изтребители, подводници и друго оборудване. Това ще доведе до ръст на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт, т.е. минималното изискуемо ниво от НАТО.

Заражда се и план, за който канадските медии говорят и който предвижда изграждане на сили от 100 хил. резервисти и 300 хил. допълнителни резервисти. Това обаче ще отнеме години.

Съществува и възможността САЩ да се намесят в канадската политика. Богатата на петрол провинция Алберта, която отдавна е под контрола на Отава, може да поиска да проведе референдум за независимост с надеждата не само да напусне Канада, но и да се присъедини към САЩ.

Организаторът на сепаратистите Джефри Рат коментира пред Bloomberg News, че се е срещал три пъти с представители на Държавния департамент на САЩ и те подкрепят каузата му. Той отказва да назове кои са тези хора, а Държавният департамент отказва да коментира.

Предварителните проучвания показват, че сепаратистите в Алберта вероятно ще загубят. Референдумът обаче отваря вратата за чуждестранна намеса, според Хоумър-Диксън и неговия колега Адам Гордън, бивш юридически съветник в канадското външно министерство.

Двамата са изготвили сценарий, според който „сиви пари“ и дезинформационни кампании се използват за подпомагане на сепаратиската кауза или може би за всяване на недоверие в резултатите, ако усилията за независимост се провалят. Канадците, казват те, трябва да помислят какво би означавало, ако САЩ, след вота в Алберта, решат да изпратят войски в Северна Монтана.

Вниманието на Тръмп сега е насочено другаде, но ще се върне към Канада. Страните започват планиран преглед на търговското споразумение, което Тръмп подписа през първия си мандат – между САЩ, Мексико и Канада. То има потенциала да се превърне във форум за обсъждане на оплаквания от Вашингтон срещу Отава. Това е стилът на преговори на Тръмп, който упражнява максимален лост срещу по-малките търговски партньори на САЩ.

Според съществуващото споразумение около 85% от търговията между Канада и САЩ в момента не се облага с мита, а за други канадски стоки се договори освобождаване от 35% вносни мита, които Тръмп въведе за страната. Тази благословия е и Дамоклев меч за Канада. В краткосрочен план прекратяването на търговското споразумение ще е катастрофално за Канада, 70% от износа на която е за САЩ.

За да намали тази зависимост, Карни си постави публично цел през октомври да удвои износа на Канада за други страни през следващото десетилетие. Изграждането на този икономически противотежест означава бързи дипломатически завои. Въпреки че през април 2025 г. той определи Китай като най-голямата заплаха за сигурността на страната си, следващата седмица Карни ще стане първият канадски лидер, който ще посети азиатския гигант от почти десетилетие след години на хладни отношения.

Откакто стана министър-председател, Карни работи за подобряване на отношенията на Канада с Тръмп, които бяха станали токсични при управлението на Трюдо. Той премахна например данъка върху цифровите услуги, въведен от предшественика му, а увеличението на разходите за отбрана е в отговор на едно от ключовите оплаквания на Тръмп относно партньорите на Америка в НАТО.

Нито една от тези отстъпки обаче не доведе до промяна на настроенията на Вашингтон за митата. Това носи опасност от постоянна ерозия на канадския суверенитет.

„Започвам да се притеснявам, че в един момент, колкото повече отстъпки правим, за да запазим достъпа си до американския пазар, от колкото повече сме готови да се откажем, за да не ни заплашват допълнително, толкова повече се задълбочава ситуацията, в която по същество ставаме зависими“, заключава Лагасе.