Какво се крие зад речта на Рейгън, която скара Тръмп с Канада?

Привържениците на течението Make America Great Again (MAGA) обича да отхвърлят 40-ия президент на САЩ Роналд Рейгън като нерелевантен, но очевидно той все още има значение за Доналд Тръмп. Как иначе да се обясни избухването на последния срещу Канада, след като канадската провинция Онтарио използваха личността на Рейгън в телевизионна реклама, пише Wall Street Journal.

Властите в Онтарио имаха наглостта да купят рекламно време, за да пуснат клипове от изказвания на Рейгън от 1987 г., в които той предупреждава за опасностите от протекционизма. Тръмп отговори на това с критики в социалните платформи,  твърдейки, че Онтарио е използвала неправомерно фалшива реклама, в която Рейгън говори негативно за митата.

Президентът на САЩ заяви, че рекламата е имала за цел да попречи на Върховния съд, докато той разглежда законността на твърдението му, че може да налага мита върху всичко, което пожелае, за каквато сума пожелае и когато пожелае. Той незабавно обяви край на търговските преговори с Канада.

Тогава Онтарио заяви, че ще изтегли рекламата, но когато тя продължи да се излъчва по време на спортни събития през уикенда, Тръмп увеличи с още 10% митата върху вноса на канадски стоки.

Върховният съд на САЩ вероятно няма да бъде повлиян от това, но ескалацията на търговското напрежение между Тръмп и Канада е добър аргумент за съдиите да ограничат търговските правомощия на американския държавен глава. Президентът се ядосва на телевизионна реклама и по прищявка налага 10% данък на американците, които купуват стоки от северната съседка. Тръмп твърди, че не е „крал“, но по отношение на митата се държи като такъв, и то без подходящо делегиране от Конгреса, както изисква американската конституция.

Поразително е, че Тръмп е толкова притеснен от телевизионен спот, в който участва президент, напуснал Белия дом преди близо 37 години. Може би той се страхува, че ще загуби делото за митата, а може би знае, че митата му са непопулярни.

Тръмп греши относно речта на Рейгън и греши, когато заяви в социалните платформи, че „Роналд Рейгън ОБИЧАШЕ митата за целите на националната сигурност и икономиката“.

Рейгън е привърженик на свободната търговия. В речта си от 1987 г. той се опитва да обясни защо прави изключение при политиката си за свободна търговия с вноса на полупроводници от Япония.

Целта на речта е да предотврати протекционистка вълна в Конгреса. Рейгън я произнася, когато страхът от японското икономическо господство достига своя политически връх в САЩ.

Демократите в Конгреса, водени от бъдещия кандидат за президент Дик Гепхард, заплашват по това време с нови мита. Рейгън иска да инструктира страната за щетите от протекционизма в миналото, особено по отношение на Закона за митата „Смут-Хоули“ от 1930 г. и как това допринася за Голямата депресия.

Митата върху полупроводниците на Рейгън се оказват грешка. Intel Corp., която лобира спрямо мярката, внедрява иновации със своите чипове, които засенчват стандартните чипове, произведени в Япония. Опитът на САЩ за индустриална политика в областта на компютърните чипове по това време, фокусиран около консорциума Sematech, се проваля.

Все пак фондация „Рейгън“ реагира на гнева на Тръмп с изявлението си, в което казва, че речта е извадена от контекста. Всеки, който прочете цялата реч, може да види, че Рейгън подкрепя свободната търговия, с редки изключения, свързани с политически прагматизъм и национална сигурност. Рейгън също така подкрепя, много преди обособяването на NAFTA, северноамериканска зона за свободна търговия.

Това е изключително различно от философията на Тръмп, който приема митата като политическо правило, а не като изключение. Рейгън знае, че митата са данъци, докато Тръмп се преструва, че това са такси, които се плащат от чужденци. Рейгън знае, че протекционистките бариери с течение на времето пораждат липса на иновации. Тръмп си мисли, че прави американското производство отново велико, когато всъщност вреди на американските производители, като ги обременява с по-високи разходи.

Тръмп имаше късмета, че неговите мита не предизвикаха сериозни ответни мерки, което пощади американците от световна търговска война. Но таксите по внос нанасят икономически щети, като повишават разходите за потребителите и бизнеса и като потискат ентусиазма, който би трябвало да се покачва с данъчния закон и дерегулацията.