Дилемата на Дания за Гренландия - защита на територия, която върви към независимост

Когато държавният секретар на САЩ Марко Рубио се срещне представители на Дания и Гренландия през следващата седмица, Дания ще защитава територия, която непрекъснато се отдалечава от нея и се стреми към независимост от 1979 г. насам.

Заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да анексира Гренландия предизвикаха вълна от европейска солидарност с Дания. Кризата разкри една неудобна реалност – Дания набира подкрепа за защита на територия, чието население иска независимост и чиято най-голяма опозиционна партия сега иска да заобиколи Копенхаген и да преговаря директно с Вашингтон, пише Ройтерс.

„Дания рискува да изчерпи капитала си за външна политика, за да си осигури Гренландия, само за да я гледа как си отива след това“, казва Микел Ведби Расмусен, професор по политически науки в Университета в Копенхаген.

Стратегическо значение

Дания не може да се откаже от Гренландия, без да загуби геополитическото си значение в арктическата територия, стратегически разположена между Европа и Северна Америка и критично място за американската система за балистична противоракетна отбрана.

Все пак, в крайна сметка, Копенхаген може да се оправдае усилията си, ако гренландците изберат независимост – или сключат собствена сделка с Вашингтон.

Залогът се простира отвъд националните интереси на Дания. Европейските съюзници се обединиха зад Дания не само от солидарност, но и защото отказът от Гренландия би създал опасен прецедент, който би могъл да насърчи други сили да предявяват териториални претенции срещу по-малки държави. Това тотално ще преобърне световния ред след 1945 г.

Датското външно министерство отказва коментар, но се позовава на съвместните изказвания на датския премиер Мете Фредериксен и гренландския премиер Йенс-Фредерик Нилсен от 22 декември. „Националните граници и суверенитетът на държавите са вкоренени в международното право“, коментират двамата лидери. „Те са фундаментални принципи. Не можете да анексирате друга държава... Гренландия принадлежи на гренландците“, посочват лидерите.

Тази седмица Фредериксен заяви: „Ако САЩ решат да атакуват друга държава от НАТО, всичко свършва, включително НАТО и сигурността, която алиансът осигурява от Втората световна война насам.“

Козът Гренландия

Засега администрацията на Тръмп казва, че всички опции са на масата, включително закупуване на територията или завземането ѝ със сила.

Професор Расмусен посочва, че всяка дискусия дали запазването на Гренландия си струва цената е заглушена от възмущението от заплахите на Тръмп. „Това не е част от политическия дебат в Дания. Опасявам се, че сме изпаднали в патриотичен порив“, добавя той.

По време на Студената война стратегическото местоположение на Гренландия дава на Дания огромно влияние във Вашингтон и ѝ позволява да поддържа по-ниски разходи за отбрана, отколкото би се очаквало от съюзник в НАТО. Това става известно като „козът Гренландия“, според доклад от 2017 г. на Центъра за военни изследвания към Университета в Копенхаген.

Стремежът на острова за самоопределение назряват, откакто бившата колония получава по-голяма автономия и собствен парламент през 1979 г. Споразумение от 2009 г. изрично признава правото на гренландците на независимост, ако я пожелаят.

Всички гренландски партии казват, че искат независимост, но се различават по позицията им как и кога да я постигнат.

Натискът на Тръмп ускорява този график, който така или иначе е в ход, и принуждава Копенхаген да изразходва политически капитал и финансови ресурси за отношения с все по-несигурна крайна точка.

„Доколко трябва да се борим за някого, на когото всъщност не му пука за нас?“, коментира пред Ройтерс Йоахим Б. Олсен, политически коментатор и бивш датски депутат.

Продължава на следващата страница