Как войната на Тръмп с Иран засили политическото влияние на Педро Санчес

Възход

Санчес поема юздите на лявоцентристката партия на фона на тежка икономическа криза, която ускорява краха на двупартийната политическа система в Испания, а нови крайнолеви и икономически либерални политически групи разяждат традиционната електорална база на социалистите. Възползвайки се от поредица от изборни неуспехи, старата гвардия представя Санчес като неопитен новобранец и го принуждава да се оттегли през октомври 2016 г.

За много политици това е краят. Но за Санчес това се оказва началото на едно неочаквано завръщане. В ход, който се превръща в политическа легенда, той предприема кампания сред обикновени хора, за да си върне подкрепата, пътувайки из страната, срещайки се лице в лице с членове на партията и възстановявайки базата си от нулата.

Придружават го няколко фигури, които оттогава се превръщат в основна стълбове за Санчес. Сред тях са Хосе Луис Абалос, който в крайна сметка ще бъде назначен за министър на транспорта и обществените работи – но днес е в затвора по обвинения в корупция – и Сантос Сердан, който ще стане една от най-влиятелните фигури в Социалистическата партия, преди да бъде замесен в скандал с подкупи.

Одисеята на Санчес съвпадна с изненадващата победа на Тръмп над бившия държавен секретар Хилари Клинтън на президентските избори през 2016 г., както и с първите месеци от управлението му.

Когато през май 2017 г. се провеждат избори за нов лидер на Социалистическата партия, Санчес с лекота побеждава съперниците си и е възстановен на поста, от който бива свален седем месеца по-рано.

По време на втория си мандат начело на партията Санчес полага всички усилия да не повтаря грешките, довели до падането му. Действайки бързо, за да преобрази партията по свой образ и подобие, той отстранява вътрешните опоненти и трансформира социалистите в хиперцентрализираната, ръководена от лидери организация, каквато е днес.

Следващият му ход е още по-радикален. Възползвайки се от поредица от опустошителни корупционни скандали, през 2018 г. Санчес организира вот на недоверие, за да свали тогавашния премиер Мариано Рахой, една безпрецедентна маневра в съвременната испанска политика. Опитът е успешен. Това помага на Санчес да оглави правителството на Испания.

Популярността на Санчес на световната сцена контрастират с неговата противоречива репутация и слаба вътрешнополитическа позиция. Въпреки че премиерът успява да остане на власт през последните осем години, той ръководи крехки малцинствени правителства, които се нуждаят от подкрепата на по-малки партии, за да прокарат законодателство през разпокъсания испански парламент.

Една от най-противоречивите мерки на Санчес остава ходът му от 2023 г. за амнистиране на сепаратистки политици, които ръководят движението за независимост в испанския регион Каталуния. Решението - пълен обрат на дългогодишната му опозиция срещу мярката за помилване - беше ключово за спечелването на подкрепата на каталунските партии, от която се нуждаеше, за да остане министър-председател.

Според последното социологическо проучване, проведено от испанския държавен Център за социологически изследвания, 63% от анкетираните споделят, че му нямат доверие.

Междувременно сепаратистите политици, с които Санчес сключи споразумението за амнистия, изоставиха премиера, поради което неговото малцинствено правителство в момента няма необходимата подкрепа за приемане на закони, камо ли за нов бюджет.

И тук идват скандалите.