Как войната на Тръмп с Иран засили политическото влияние на Педро Санчес

Санчес идва на власт през 2018 г., обещавайки честно управление, но през последните години много от най-близките му съюзници бяха преследвани за предполагаема корупция.

Ситуацията се влоши миналия месец, след като Националният съд на Испания обвини бившия премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, когото Санчес преди това определи като „пример за подражание и източник на вдъхновение“, в пране на пари, търговия с влияние и други криминални престъпления. Дни по-късно агенти на елитното Централно оперативно звено на Гражданската гвардия нахлуха в централата на управляващата партия в несвързано разследване на сложна схема за дискредитиране на критиците на Санчес.

Тези последни събития изглежда бележат повратна точка за парламентарните съюзници на премиера. Регионални групи като Баската националистическа партия, на която Санчес разчита за приемането на законодателство, стават все по-предпазливи в отношенията си с премиера заради скандалите в управляващата партия и сега призовават за предсрочни избори.

Но напускането на поста в крайна сметка зависи от премиера. Испанската опозиция е твърде разделена, за да го принуди да се оттегли от власт, а Санчес обеща да изкара законодателния мандат, който трябва да приключи през август 2027 г.

Настоящата безизходица може да накара Санчес да се насочи още по-сериозно към международните дела, коментира Пабло Симон, политолог в мадридския университет „Карлос Трети“. „Парламентарната парализа му пречи да прави каквото и да било у дома, но в чужбина той може да се възползва максимално от лични политически позиции, които са доста сходни с тези на повечето испанци“, добавя експертът.

Откакто дойде на власт през 2018 г., откровената защита на прогресивните идеи от страна на премиера го направи аутсайдер в ЕС, който се е изместил надясно.

От 27-те политически лидери в блока, Санчес е един от тримата левоцентристки министър-председатели, които в момента са на власт. Другите двама са малтийският лидер Робърт Абела и датската министър-председателка Мете Фредериксен, която се сблъска с гнева на Тръмп заради отказа си да се поддаде на опитите му да анексира Гренландия.

Може да се твърди, че сблъсъкът на Санчес с Тръмп го е направил по-малко изолиран в рамките на блока.

На срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел през март миналата година, правителствени лидери от всички политически среди застанаха на страната на испанеца и приеха заключения от срещата, осъждащи атаките на Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху срещу Иран. Обединявайки се около Санчес, те категорично призоваха за „пълно зачитане на международното право от всички страни, включително принципите на Устава на ООН и международното хуманитарно право“.

И все пак, усещането, че е самотен прогресист, заобиколен от все по-десен свят, би могло да е от полза за Санчес във вътрешнополитически план преди следващите парламентарни избори в Испания.

Когато избирателите за последен път гласуваха, през лятото на 2023 г., лидерът на социалистите разпали страхове от коалиционно правителство, съставено от дясноцентристката Народна партия и крайнодясната група Vox. Този сценарий уплаши избирателите и ги накара да подкрепят по-широко левите групи.

Този път той би могъл да повтори стратегията си, като насочи вниманието на избирателите към Франция, където се очаква крайнодясната партия „Национален сбор“ да спечели изборите следващата пролет. Мнозина очакват Санчес да призове испанците да го запазят в правителството, като предупреди, че Мадрид може да поеме по пътя на Париж.

Политическият анализатор Пабло Симон смята, че залагането на резултатите от тези избори на международните събития е неортодоксален ход. Все пак той добавя, че Санчес ще продължи да изненадва световната сцена.

Симон твърди, че битката на премиера с Тръмп е повишила и профила на страната по света и е затвърдила позицията ѝ като важен играч в Европа.

Не е ясно дали вътрешните проблеми на Санчес в крайна сметка ще го повалят, докато парламентарната му позиция остава несигурна. Но засега испанският премиер е показал, че може да превърне даден момент на политическа уязвимост във възможност за себе си, страната си - и може би за ЕС като цяло.

Санчес, някога периферна фигура в континенталните дела, се превърна в един от най-внимателно наблюдаваните лидери на Европа.