Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество искането на омбудсмана Велислава Делчева за обявяване на противоконституционност на текстове от Закона за държавния бюджет за 2026 г. в частта за „замразяването“ на минималната работна заплата и промените при отчитане на трудовия стаж, съобщават от съда.
Решението е взето на заседание на съда, проведено на 6 август.
Магистратите обединиха жалбата на омбудсмана с вече внесените две искания на депутати от 52-рото Народно събрание, които също оспорват конституционосъобразността на бюджета.
И трите производства ще бъдат разгледани в едно общо дело с докладчик съдия Соня Янкулова, посочват от съда.
Омбудсманът сезира Конституционния съд заради промените, свързани с минималната работна заплата и начина, по който ще се отчита трудовият стаж при работа на непълно работно време. Според Велислава Делчева с приетите текстове се спира действащият механизъм за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без да е въведен нов модел или срок, в който той да бъде приет. По думите ѝ това създава несигурност за работещите и работодателите.
Омбудсманът оспорва и промените в Кодекса на труда, които предвиждат трудовият стаж при непълно работно време да се изчислява пропорционално на отработените часове. Според нея новите правила могат да ограничат трудовите права на част от работещите.
Това е третото искане до Конституционния съд срещу Закона за държавния бюджет за 2026 г. В края на юли свои жалби внесоха и парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“, макар и с различни мотиви.
От ГЕРБ-СДС твърдят, че бюджетът нарушава Конституцията, Закона за публичните финанси и европейските фискални правила, тъй като предвижда бюджетен дефицит от 5,7% при допустим максимум от 3%.
От „Продължаваме промяната“ оспорват няколко разпоредби в бюджетните закони. Освен спирането на механизма за определяне на минималната работна заплата и промените в Кодекса на труда, партията поставя под въпрос и текстове, свързани с възнагражденията на магистратите, както и с възможността за преразглеждане на решения на ТЕЛК.
След като Конституционният съд допусна исканията за разглеждане по същество, предстои магистратите да се произнесат дали оспорените текстове от Закона за държавния бюджет за 2026 г. са в съответствие с Конституцията.


Варна попадна в обсега на GPS войната
Делът на разрешенията за трудова заетост у нас е с 20% повече от средното за ЕС
Какви са нагласите към ваксинациите сред родителите в България?
Българите искат енергийна независимост, но цената на прехода вече изяжда доходите им
Храните в България са поскъпнали с над 50% за 5 години
Възпалението: Защо понякога защитата на организма не спира навреме
Сривът на Уолстрийт поставя под въпрос инвестициите в AI
Икономиката на САЩ върви към забавяне, потребителите са по-изплашени от 2008 г.
Постоянната работа от вкъщи е най-обещаващото предимство на AI
Кои са елитните севернокорейски хакери, пълнещи хазната на Ким Чен Ун
Dodge пуска готови за монтаж HEMI V8 с мощност до 1025 к.с.
Защо модерните фарове струват цяло състояние
Собственици на новата Toyota RAV4 пропищяха от проблем с интериора
Mercedes EQS отива за скрап след само 4 години
Какво става с двигателя след само две смени на маслото за 112 000 км
90 дни без топла вода в София: Манолова посочи кога "Топлофикация" дължи неустойки
Тейлър Суифт обича да казва, че вече е омъжена жена
Бургундските якета превзеха есента
Металургията формира 18% от БВП: Йотова призова за по-амбициозно развитие на индустрията
Левски повали Ягелония с гол в края и мечтае за европейска пролет
преди 2 месеца На мене не ми е ясно как ако в държавата няма пари може да се изисква повишаване на заплати по закони отпреди 3 - 4 години, когато ситуацията е била друга . Преди 4 години, със семейството, бяхме в Бали , но тази година нямаме достатъчно средства и ще летуваме в България. Същото е според мен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар