Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество искането на омбудсмана Велислава Делчева за обявяване на противоконституционност на текстове от Закона за държавния бюджет за 2026 г. в частта за „замразяването“ на минималната работна заплата и промените при отчитане на трудовия стаж, съобщават от съда.
Решението е взето на заседание на съда, проведено на 6 август.
Магистратите обединиха жалбата на омбудсмана с вече внесените две искания на депутати от 52-рото Народно събрание, които също оспорват конституционосъобразността на бюджета.
И трите производства ще бъдат разгледани в едно общо дело с докладчик съдия Соня Янкулова, посочват от съда.
Омбудсманът сезира Конституционния съд заради промените, свързани с минималната работна заплата и начина, по който ще се отчита трудовият стаж при работа на непълно работно време. Според Велислава Делчева с приетите текстове се спира действащият механизъм за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без да е въведен нов модел или срок, в който той да бъде приет. По думите ѝ това създава несигурност за работещите и работодателите.
Омбудсманът оспорва и промените в Кодекса на труда, които предвиждат трудовият стаж при непълно работно време да се изчислява пропорционално на отработените часове. Според нея новите правила могат да ограничат трудовите права на част от работещите.
Това е третото искане до Конституционния съд срещу Закона за държавния бюджет за 2026 г. В края на юли свои жалби внесоха и парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“, макар и с различни мотиви.
От ГЕРБ-СДС твърдят, че бюджетът нарушава Конституцията, Закона за публичните финанси и европейските фискални правила, тъй като предвижда бюджетен дефицит от 5,7% при допустим максимум от 3%.
От „Продължаваме промяната“ оспорват няколко разпоредби в бюджетните закони. Освен спирането на механизма за определяне на минималната работна заплата и промените в Кодекса на труда, партията поставя под въпрос и текстове, свързани с възнагражденията на магистратите, както и с възможността за преразглеждане на решения на ТЕЛК.
След като Конституционният съд допусна исканията за разглеждане по същество, предстои магистратите да се произнесат дали оспорените текстове от Закона за държавния бюджет за 2026 г. са в съответствие с Конституцията.


Голяма част от медицинските сестри в яслите във Варна са в пенсионна възраст
Тежка катастрофа с двама загинали и петима ранени
Тръмп обяви, че е постигнал договорка с йеменските хути
ПСК "Черно море" с пълна кошница медали от детски плувен фестивал
Спартак допусна първа загуба при Васил Петров
Горещите вълни отново показаха колко неадекватни са политиците
Турция сигнализира за военна подкрепа за Саудитска Арабия срещу хутите
Отпорът срещу Русия е по-малко рисков за Европа и НАТО от бездействието
Индонезия получи безплатен самолетоносач, но ще плати скъпо за модернизацията му
Пропадане на самолет и пилот с наркотици разкриват кризата в Air India
Бензин, дизел или електричество – кое излиза най-изгодно?
90, 110 или 120 км/ч: Защо няма универсална „правилна“ скорост за автомобила
Проверка на 2,4 млн автомобила показа модела с най-много проблеми
Три автомобила на Джеръми Кларксън от The Grand Tour отиват на търг
Ново окачване превръща дупките в безплатна електроенергия
37% за АзГ: социалдемократите губят първото място в Мекленбург-Предна Померания
8 гола на "Етихад": Манчестър Сити надви Съндърланд с 5:3
Калиакра като "рог на изобилието": археолог разкрива тайните на древния нос
Тези хора живеят чрез нас: уникални архиви разказват за българските авиатори
преди 1 месец На мене не ми е ясно как ако в държавата няма пари може да се изисква повишаване на заплати по закони отпреди 3 - 4 години, когато ситуацията е била друга . Преди 4 години, със семейството, бяхме в Бали , но тази година нямаме достатъчно средства и ще летуваме в България. Същото е според мен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар