Икономическите инструменти - новата линия на натиск във войната с Иран

Военният конфликт в Близкия изток навлиза в нова фаза на остра реторика между САЩ и Иран без преки военни действия. Вашингтон подготвя нов пакет икономически санкции срещу Техеран, който може да засегне и най-важния търговски партньор на Иран – Китай. Мерките се очаква да бъдат обявени в началото на следващата седмица.

Пекин вече даде сигнал, че няма да приеме американския натиск без съпротива.

Американският президент Доналд Тръмп предупреди, че страните, които подкрепят Иран, ще понесат икономически последствия.

Техеран отговори твърдо: ирански представители предупреждават, че новите американски заплахи ще предизвикат „опустошителен“ отговор. В същото време председателят на иранския парламент Мохамед Багер Галибаф заяви, че страната трябва да намери начини да преодолее американските санкции и да намали зависимостта си от долара.

Конфликтът изглежда навлиза във фаза, в която икономическите инструменти могат да се окажат по-важни от непосредствените военни действия.

Китай се оказва в центъра на новата конфронтация

Най-същественият въпрос през следващите дни е как ще реагира Китай. Вашингтон заплашва с нови икономически мерки държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Иран. Това поставя Пекин в особено деликатна позиция, тъй като Китай е най-големият купувач на ирански петрол.

По данни, цитирани от Ройтерс, повече от 80% от иранския петрол, който достига до международните пазари, е предназначен за Китай. Вашингтон вече санкционира китайска независима рафинерия за покупки на ирански петрол и предупреди китайски банки за възможни вторични санкции.

Друг материал на Ройтерс разкрива колко силно американският натиск вече влияе върху търговията. Предложенията за ирански петрол към китайските купувачи намаляват значително, а наличностите от ирански петрол на плаващи складове се свиват. Китайските рафинерии търсят алтернативни доставки от Бразилия и Ирак, но интересът към иранския петрол остава висок.

Това създава потенциално ново измерение на конфликта. Ако Вашингтон започне активно да прилага вторични санкции срещу китайски компании, банки или посредници, конфронтацията може да се разшири от американско-ирански спор до пряк икономически сблъсък между САЩ и Китай.

Рискът не е само теоретичен. Китай е ключов купувач на ирански петрол, но едновременно с това е голям търговски партньор на САЩ. Евентуално засилване на икономическата война с Пекин крие риск от ответни действия, включително в области, в които Китай има силни позиции, като доставките на редкоземни елементи.

Ормузският проток е най-важният икономически фронт

Ситуацията около Ормузкия проток продължава да представлява сериозен риск за световните пазари.

На 21 август през протока са преминали само седем товарни кораба – приблизително половината от броя през предходния ден, според данни, цитирани от Ройтерс. Ограничаването на трафика вече оказва влияние върху доверието на инвеститорите и цените на петрола.

Това означава, че дори без нова въздушна атака военният риск продължава да се пренася върху пазарите чрез транспорта, застраховането и енергоизточниците.

Паралелно с това продължават усилията за намиране на механизъм за възстановяване на корабоплаването през протока. Предложеният модел включва участие на Оман и Иран в контрола върху различни части от маршрута. Обсъжданата схема би дала на Иран контрол върху корабите, които влизат в Персийския залив.

Ивицата Газа остава другият център на напрежението

Примирието в Ивицата Газа остава нестабилно. Турция, Египет и Катар – трите държави, които участват в посредническите усилия, осъдиха последните израелски въздушни удари в анклава и призоваха Израел да изпълнява задълженията си по примирието. Според Ройтерс при последните удари са загинали най-малко 16 палестинци от вторник насам.

Основният проблем в преговорите остава последователността на действията. Планът на администрацията на Тръмп предвижда поетапно разоръжаване на подкрепяната от Иран групировка „Хамас“ в замяна на постепенно израелско военно изтегляне. Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче настоява „Хамас“ първо да се разоръжи. Групировката същевременно иска първо Израел да се изтегли и да гарантира спазването на примирието.

Турция засилва натиска върху Израел

Паралелно с това Анкара предприе нова дипломатическа и правна атака срещу израелското ръководство.

Турция казва, че ще поиска от Интерпол издаването на червена бюлетина за ареста на израелския премиер Бенямин Нетаняху във връзка с дело, свързано с израелското спиране на хуманитарната флотилия Global Sumud Flotilla. Турският министър на правосъдието Акин Гюрлек заяви, че турски съд е издал заповеди за арест по обвинения, включващи геноцид, престъпления срещу човечеството и изтезания.

Кабинетът на Нетаняху отхвърля действията на Анкара като опит на президента Реджеп Тайип Ердоган да сплаши израелското ръководство. Интерпол предстои да разгледа турското искане, преди да реши дали да предприеме действия.

Това е пореден знак за разширяването на регионалните линии на конфронтация. Напрежението между Турция и Израел се засилва и заради израелските удари в Сирия.