Победата на „Алтернатива за Германия“ е чудесна новина за Путин

Иронията е, че сигурността на Русия действително се е влошила, но изцяло в резултат на собствените ѝ действия.

През 2014 г., когато Русия анексира Крим, тя се позова на заплахата от разширяването на НАТО. Такава заплаха обаче практически не съществуваше.

През 1996 г. НАТО се беше съгласило да не разполага бази на територията на новите си източноевропейски членове. Алиансът не направи това до 2017 г. - и тогава го направи в отговор на действията на Русия.

По същото време, при анексирането на Крим и през първите девет месеца на последвалата война, украинската конституция забраняваше членството в НАТО. И самите украинци не го искаха.

Европейските разходи за отбрана продължаваха да намаляват. Само година по-рано САЩ бяха изтеглили последните си танкове на активна служба от континента.

Но макар през 2014 г. да не съществуваше сериозно военно натрупване, което руските генерали да могат да възприемат като непосредствена заплаха, днес ситуацията е различна.

След пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО. Европейските разходи за отбрана - и особено германските - обърнаха дългогодишната тенденция на спад.

Американските танкове се върнаха в Европа, а на територията на източноевропейските членове на НАТО вече има постоянни военни бази на алианса. Членството в НАТО се превърна в ключова цел на украинската държава и се радва на широка обществена подкрепа.

У дома Владимир Путин представя всичко това като доказателство за агресията на НАТО. Така той може да обяснява на руските родители, че децата им не умират в Украйна заради няколко западнали миньорски градчета, а защитават Родината от поредната екзистенциална заплаха, идваща от Запада - заплаха, сравнима с нашествията на Наполеон и нацистка Германия.

В Европа Русия и нейните приятели - понякога и платени - в популистки партии като AfD представят подкрепата за Украйна и усилията за възстановяване на отслабената отбрана на НАТО като провокации, които могат да доведат до Трета световна война и дори до ядрено унищожение.

Никой в НАТО няма интерес да напада Русия. Но тези измислени заплахи са изключително силно политическо послание и Кремъл вече извлича полза от него.

Успехът на AfD в Саксония-Анхалт няма да е последният.

През следващата година и други европейски популистки партии могат да постигнат успех на изборите, подкопавайки подкрепата за финансирането на Украйна и за санкциите срещу Русия.

Най-голямата потенциална награда е Франция, където крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен води в социологическите проучвания преди президентските избори следващата пролет. Тази седмица лидерът на партията Жордан Бардела заяви, че е време да се спре финансирането на украинската отбрана.

Именно тази позиция, както и победата на AfD през уикенда, помагат да се обясни защо Путин продължава да отказва компромиси в мирните преговори въпреки растящата икономическа и политическа цена на войната за самата Русия.

Това ще засили убеждението му, че печели информационната война в Европа и че ако просто изчака още малко, новата политическа конфигурация на континента може да му поднесе Украйна на тепсия, заедно с разделен Запад и разпадащ се алианс на НАТО.

Така онзи стар съветски израз за приятелите на Москва на Запад – „Полезни идиоти“ - придобива съвсем ново значение.