Електрификацията не е панацея и вероятно няма да се случи скоро

Електрификацията е смятана за един от най-бързите начини за декарбонизация - потреблението на изкопаеми горива се заменя директно с електричество от възобновяеми източници. В плановете на Международната агенция за енергетика (МАЕ) е предвидено към 2050 година 50% от енергийното потребление в световен мащаб да бъде покривано от електроенергия, за да бъдат постигнати целите за декарбонизация. В момента то е 20%.

Зелената енергия помогна на държави като Германия и Нидерландия да устоят на енергийната криза и намалените доставки на газ от Русия през 2022 година. Но електрификацията не е панацея и няма как да бъде постигната скоро, пише The Wall Street Journal в свой анализ и посочва няколко причини защо.

На първо място електрификацията не е възможна във всички области. Знаете ли защо няма електрически самолет на дълги разстояния, пита изданието и отговаря: защото батериите, които са нужни за да бъде изминато разстоянието през Океана например, биха били по-тежки от самия самолет.

Същото е положението и с тежкотоварния превоз - електрическите тирове могат да изминат до 500 километра, а презареждането им продължава 90 минути. Нещо повече - електрическите камиони са все още три пъти по-скъпи от своите бензинови събратя.

Вероятно това може да се промени, когато технологиите при батериите и станциите за зареждане напреднат, но това ще стане не по-рано от 2030 година. Има обаче други варианти за транспорта, които могат да проработят по-рано - водород, биогорива или улавяне на въглеродни емисии.

Друга област, в която електрификацията не помага, е част от индустрията - производството na химически вещества, стъкло или цимент. При тях с електроенергията или не може да бъде постигната нужната температура, или би било прекалено скъпо да се ползва. Непостоянният характер на зелената енергия пък може да причини направо разрушаване на мощности, чийто цикъл на работа не може да прекъсва. За тези заводи се разглеждат варианти за доставка на ядрена електроенергия, но това също е прекалено скъпа опция.

Електроенергийният сектор не е единственият, където се случват зелените иновации, посочва още WSJ. Алтернативите като биогорива и водород са ясни, но напредък има по отношение на улавянето на водородните емисии, което ще направи електрификацията ненужна. Например вече има разработки, които улавят емисиите от транспорта направо в движение. С такива технологии се занимава стартъпът Wixom и тяхната иновация означава, че камионите няма да имат нужда от нищо друго специфично, за да бъдат въглеродно неутрални.

Електрификацията в изпълнение на зелените цели означава увеличаване на зелените мощности, но подходящите за производството места често са далеч от местата, където се потребява електроенергията (например при офшорните вятърни паркове). Това означава, че трябва да бъдат изградени електропреносни мрежи и съоръжения, а тези проекти понякога отнемат години - от проектирането до получаването на разрешителни и изграждането им.

Изграждането на самите съоръжения също отнема известно време.

Нещо повече - електроразпределителната мрежа често има проблеми със сигурността си. Войната в Украйна показа, че тя е уязвима на кибератаки, особено когато става въпрос за "умните" мрежи, които са в основата на зелената система. В някои случаи има и проблеми с капацитета, особено предвид факта, че в много региони, включително и в Европа, модернизация на мрежите не се извършва от години. В САЩ например системата често е близо до срив през зимните и летните пикове на потреблението.