Липсваща регулаторна рамка спира инвеститорите в геотермална енергия у нас

Геотермалната енергия може да се окаже ключът към европейската енергийна независимост, коментираха преди време от Италианския съюз за геотермална енергия. Геотермалната енергия - водата от топлите минерални извори например, се използва от векове, а днес потенциалът ù за намаляване на потреблението на изкопаеми горива, съответно и въглеродните емисии и замърсяването на въздуха, е огромен. По данни на Европейската комисия 50% от цялата потребена в Европейския съюз (ЕС) енергия се използва за отопление или охлаждане, като 70% от нея се произвежда от изкопаеми горива. Геотермалната енергия може да осигури 12,5% от електроенергията, потребявана в ЕС.

България е сред страните с голям потенциал за развитието на геотермалната енергия. Според анализа на адв. Павлин Стоянов от "Климатека" обаче липсва всеобхватна регулаторна рамка, което спира инвеститорите в този сектор.

Според него трябва да бъде уреден целият спектър за проучване и използване на геотермалната енергия. Подобни предложения са част от промените в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), които се дискутират в Народното събрание.

България все още не е член на Глобалния алианс за геотермална енергия, който беше учреден през 2015 година по време на годишната конференция на ООН, посветена на измененията на климата. Страната ни също не е член и на работна група към ЕК по геотермалната енергия. В Закона за енергия от възобновяеми източници е записано, че в новите сгради 15% от общото количество топлинна или охлаждаща енергия трябва да е от ВЕИ, включително и термопомпи или геотермални системи.

Но това изискване може да бъде прескочено, ако инвеститорът посочи, че то е техническо невъзможно за тази сграда или "икономически нецелесъобразно". Дефиниция за икономическа целесъобразност обаче липсва, допълва още анализаторът.

Сградните инсталации са отговорни за 38% от парниковите емисии в световен мащаб. Затова и в последните европейски регулации за изменението на климата се обръща специално внимание върху сградния фонд.

По време на кабинета "Петков" Асен Василев лобираше за развитието на геотермалната енергия, но като източник за производство на електроенергия. Много експерти възразяваха, че условията у нас не са подходящи, но пък топлата вода от изворите спокойно може да се използва за отоплението на бита.

Електроцентралите, използващи геотермална енергия, имат постоянно производство и това ги отличава от останалите зелени централи, посочва Стоянов в своя анализ. Изграждането на такива електро- и топлоцентрали обаче е свързано с големи капиталови разходи в началото и най-големия риск - неяснотите около геоложките проучвания, които могат да се появят.

Веднъж изградени обаче централите работят при относително ниски и предвидими разходи.

Рисковете

Използването на геотермалните източници има и своите рискове и те са свързани основно с геоложките проучвания, които са най-несигурната и най-скъпата част от един проект. При дълбоководните сондажи, които могат да слязат на дълбочина и до 200 метра, трябва да бъдат спазвани всички изисквания за такъв сондаж, които не допускат разрушаване или замърсяване на подземни водни тела.

Павлин Стоянов включва в своя анализ и данни от Българската асоциация за геотермална енергия, според които досегашните данни от проучвания показват 5000 мегаватчаса доказан потенциал за директно отопление на домакинства (годишното потребление е между 5 и 30 мегаватчаса), както и 3000 мегаватчаса за централни системи за отопление.

На базата на проучванията малки проекти в плитките части под земята (в някои случаи около 10 метра) могат да бъдат реализирани незабавно, особено при новото строителство, като по този начин се изпълняват и изискванията в законодателството.