Антон Иванов: Геотермалната енергия вече не е екзотика и в България

Използването на геотермалната енергия за отопление вече не е екзотика и в България, като употребата ѝ не се ограничава само до оползотворяване на енергия от топлите минерални извори. Геотермалните инсталации за възобновяема енергия в момента са доста по-скъпи от тези за слънчева енергия, но биха могли да станат достъпни с европейско финансиране, както е започнала и употребата на соларни панели в миналото. Това мнение изрази в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria Антон Иванов, зам.-председател на Български енергиен и минен форум.

Той потвърди, че инвестицията е съществено по-висока и надвишава поне пет пъти вложението за разполагане на панели за генериране на топла вода на покрива, но разликата е, че на „геотермалната енергия може да се разчита и през зимата на сто процента“.

Антон Иванов съобщи, че в София ще се проведе форум, посветен на бъдещето на оползотворяването на геотермалната енергия. По думите му Софийска община също проявява интерес към темите на форума, защото има идеи при топлоснабдяването на столицата да бъде включено и използването на геотермална енергия. "В Софийско поле има 32 минерални извора, а когато се говори за геотермия, ние естествено си мислим за минералните извори, защото те са естествено топли", но използването на водата е само "една малка част от възможните технологии за оползотворяване на този ресурс", посочи експертът. 

Той обясни, че в България при използването на геотермалните минерални извори се дава приоритет на балнеолечението. „Ползването на геотермалната енергия за енергийни нужди е много затруднено, въпреки че само се отнема топлинния потенциал и водата се връща обратно във водния хоризонт, от който се черпи. Може да се ползва само след като премине през употреба за балнеолечение, което на практика унищожава икономическата полза", поясни Антон Иванов.

Той подчерта, че инвестицията във възобновяем източник е доста висока, но неговото използване е дългогодишно – 30 години, като вложението се изплаща в по-дълъг период – 15-20 години. „Затова инвеститорите губят интерес да влагат пари в този тип източници. Но сега, с европейските програми и акцентът, който беше изведен върху геотермалните енергийни източници, се появяват нови възможности“, коментира зам.-председателят на Български енергиен и минен форум.

Колко са геотермалните обекти в България по данни на Световната банка? Какво е бъдещето на геотермалните проекти у нас? Какъв е капацитетът на геотермалния енергиен източник? Какви са предимствата му пред други източници, които разчитат на слънце и вятър? Къде може да се оползотворява геотермалната енергия? Ще влезе ли геотермията в енергийния микс и каква част от пазара може да покрие от общото потребление на енергия? Защо общините в България проявяват особен интерес към изграждането на геотермални енергийни източници?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.