Няма общ път за декарбонизацията - всеки се справя сам със собствените си предизвикателства

Няма обща формула за декарбонизацията и всеки континент, както и всяка държава, се справя със собствени предизвикателства. Зелената енергия се увеличава съществено през последните години в Европа, Северна Америка и Азия и причините са различни - от желанието да бъде намалена зависимостта от вноса на енергоресурси до необходимостта от създаване на работни места за бързоразвиващата се икономика.

Но всяка държава има свой енергиен микс и енергийният преход протича различно - в Европа например Франция разчита на ядрената енергетика за 3/4 от нуждите си, Норвегия на водните централи за 90% от енергията, а Дания - на вятърните паркове за 70%, пише в коментар колумнистът на Ройтерс Гевин Магуайър.

Той е категоричен, че на тази база няма едно решение за зеления преход, а по-скоро набор от инструменти, отчитащи географските дадености, наследени енергийни системи и други ограничения и възможности, които има всяка страна. Даните показват, че в последните години има ръст на зелената енергия почти навсякъде по света, но темпът е различен и зависи освен от даденостите и от политическата воля и инвестициите, както и от нагласите в обществото.

Анализаторът отбелязва, че Южна Америка и Карибският регион са лидери по дял на чистата енергия в микса - 69,3%. На второ място е Европа (59%), Северна Америка е четвърта с дял от 47 на сто. В Азия 30% от енергията е от чисти източници, пише още той, позовавайки се на данни на екологичната организация Ember за 2023 година.

Много назад остават Африка с 25% и Близкия изток с едва 5-6% чиста енергия в миксовете.

Сред руската военна инвазия в Украйна Европа е едно от най-активните места по отношение на развитието на нисковъглеродната енергетика. Големите икономики разчитат на зелени източници за повече от 50% от енергията, която използват към края на 2023 година. Някои от тях - например Франция, Финландия и Швеция, от години разчитат на чиста енергия благодарение на ядрените реактори и възобновяеми енергийни източници.

Други тепърва откриват възможностите - Нидерландия и Полша са удвоили дела на ВЕИ в микса, намалявайки същевременно изкопаемите горива.

В Южна Америка голяма част от чистата енергия идва от работата на водните централи. Например Бразилия от десетилетия получава 75% от енергията, която потребява от тях. Канада също разчита на водните ресурси, които произвеждат 80% от потребяваната енергия.

Не всички големи икономики обаче имат подобен капацитет. В САЩ делът на чистата енергия е 41%, а в Китай - 31%. Пекин обаче инвестира ударно в зелени централи и вече е най-големият производител на чиста енергия - два пъти повече от втория (САЩ), макар че още разчита на въглищата за покриване на нуждите от електроенергия.

Индия също инвестира много в соларни и вятърни паркове, но делът на зелената енергия в микса засега е между 20% и 25% в различните месеци през 2023 година.

Още по-зле е положението в богатите на петрол държави - в Иран делът на зелената енергия е 1,6% от микса, а в Казахстан - 11,5%. В други държави в Близкия изток въобще няма изградени соларни или вятърни съоръжения, или са толкова незначителни, че не могат да бъдат обхванати от статистиката.