ЕС може да се възползва от втечнения газ и да създаде стратегически буфер за бъдещи кризи

След петролната криза през 1973 година светът създаде стратегически резерви от петрол, които действаха като буфер в няколко кризисни ситуации на пазара след това, включително и в началото на войната в Украйна, гражданската война в Либия през 2011 година или при урагана "Катрина" през 2005 година (който затвори петролните термиали в Мексиканския залив), припомня в коментар за Ройтерс колумнистът Рон Бусо. Повечето държави имат на склад петрол, който да покрива потреблението на горива за 90 дни, или три месеца, като тези резерви се отварят при извънредна ситуация.

По отношение на газа толкова дълъг период не е нужен и причината за това е втечненият газ, пише още експертът. Европейският съюз (ЕС) има търговски резерви от газ, които са в обем на около 400 млрд. куб. метра природен газ - основно в разширени бивши газови находища или солни пещери. Това са количества, които покриват нуждите от газ за около три месеца.

Те служат за буфер през зимата, когато има рязко застудяване и доставките не могат да отговорят толкова бързо на търсенето, прекъсване по каквато и да е причина, а дори и чисто финансово - при силна волатилност на пазара. Тези резерви се обменят всяка пролет и лято, когато потреблението в Европа е по-ниско.

По време на газовата криза през лятото и есента на 2022 година страните от ЕС нагнетиха в газохранилищата газ, чиято цена беше в пъти по-висока от пазарната през следващите зимни месеци в началото на 2023 година. Тогава газовите компании купуваха газ от спот пазарите и така резервите останаха почти непокътнати (но с висока цена). И парадоксално, но именно те изиграха главната роля за стабилизиране на пазара и цените поеха надолу.

Сега доставките на ЕС са много по-диверсифицирани - общността получава газ от Норвегия, Алжир и Северна Африка, както и втечнен газ от САЩ и арабските страни. И макар тази ситуация да е по-балансирана, отколкото преди войната в Украйна, едно събитие - ураган в Мексиканския залив, блокиране на Ормузкия пролив, авария на газопровод или дори саботаж в Северно море, може да разтърси отново целия пазар.

Търговските резерви, които по регламент на Европейската комисия (ЕК) трябва да са 90% от капацитета на газохранилищата в ЕС към 1 ноември, имаха своята роля на буфер при сътресенията през зимния сезон, сред които необичайно ниските за последните две години температури, спирането на транзита на руски газ през Украйна (с което ЕС губи 15 млрд. куб. метра годишно), спирането на газа от Азербайджан за няколко дни, както и аварията, която остави затворен за месеци терминала за втечнен газ в Александруполис.

Макар че достигна до най-високото ниво от две години насам в началото на февруари, средната цена на газа през първото тримесечие на 2025 година беше малко над 46 евро за мегаватчас, тоест пазарът отговори много по-умерено на кризисните моменти. За сравнение, в края на лятото на 2022 година природният газ в Европа се търгуваше за над 300 евро за мегаватчас. Сега ЕС започна кампанията за нагнетяване на газ, което пък съвпадна и с излишък на втечнен газ на пазара, след като Китай отказа да приема американските доставки и танкерите се пренасочват към Европа.

Цената на нидерландската борса TTF достигна 35 евро за мегаватчас - или близо до нивото от септември 2024 година. По данни на Gas Infrastructure Europe  газохранилищата в ЕС са пълни до около 37% от капацитета си. За България нивото е около 30% от капацитета.

Какъв трябва да бъде обемът на стратегическите резерви от газ?

За да бъде избегната нова криза с газа, Рон Бусо препоръчва държавите от ЕС да изградят стратегически резерв, който да работи като буфер при внезапно спиране на доставките. Какви количества газ да съдържа той е трудно да се прецени на фона на цените и възможностите за съхранение, но според анализатора достатъчни са към 20 млрд. куб. метра, които да покрият потреблението до намиране на алтернатива. Обикновено пренасочване на танкери с втечнен газ отнема до две седмици, допълва Бусо.

При сегашните цени на пазарите тези количества биха коствали към 7 млрд. евро на страните от общността. Анализаторът посочва, че европейските правителства имат възможността да използват за тези стратегически резерви множество възможности - например старите находища на газ в Северно море.

Тези стратегически резерви ще бъдат достатъчни да стабилизират газовия пазар, още повече, че се чака съществено увеличаване на доставките на втечнен газ само след около година, когато ще започнат да се реализират още проекти за втечнен газ от Катар и САЩ.