Ройтерс: Американски инвеститори се интересуват от газохранилището "Чирен"

Американските инвеститори Стивън Линч и Фей Уанг проявяват интерес към газохранилището "Чирен", разположено край Враца, пише Ройтерс, позовавайки се на множество свои източници. Информацията не е коментирана от нито една от засегнатите страни, включително и българското Министерство на енергетиката и сътрудници на премиера Росен Желязков.

Според изданието целта на американците е да се включат в проекта за увеличаване на капацитета на газохранилището. Планирани са срещи с българските власти през предстоящите дни.

От години България работи по удвояване на капацитета на "Чирен" до 1 млрд. куб. метра, свързано с идеята за създаване на газов хъб на територията на страната. Плановете на София бяха през газопреносната мрежа да бъдат транзитирани потоци газ с различен източник - Русия (през продължението на "Турски поток" - "Балкански поток"), от Азербайджан, както и втечнен газ от терминала за втечнен газ в Александрополис, в който България има дял от 20%.

Тези планове бяха променени след началото на войната в Украйна, но значението на разширението на "Чирен" е не по-малко, защото ЕС планира отказ от руския природен газ от 2027 г. Очакванията са, че това ще увеличи търсенето на втечнен газ и България отново може да играе роля на газовата карта на Европа. Газохранилището има роля и при съхранение на газ за зимните месеци - задължително по европейски регламент, защото е единственото в региона.

Работата по газохранилището обаче зацикли в последната година. През януари 2022 г. България получи европейско финансиране за разширението на "Чирен" в размер на 78 млн. евро, а проектът е от общностно значение още от 2017 година.

През 2023 година беше даден старт на проекта за разширението на "Чирен", което включва извършването на десет сондажа, от което зависи физическото разширение. Заради смяна на метода на сондажите през лятото на 2024 година Европейската прокуратура започна разследване. Тогава инстиуцията получи сигнали от български експерти, според които новите методи (вертикален сондаж) могат да бъдат рискови и да доведат до разрушаването на съоръжението. През октомври 2024 г. договорът с изпълнителя - ДЗЗД "Ю Джи Ес ДРИЛИНГ ЧИРЕН", е прекратен.

След това собственикът на газохранилището "Булгартрансгаз" опита да реализира планове за поетапно разширение на съоръжението и вместо за десет, пусна търг за три плюс опция за още три сондажа. Този търг беше прекратен през април 2025 г., след като "Булгартрансгаз" отстрани всички участници, заявили желание да участват, тъй като офертите им не отговарят на изискванията.

Плановете за отказ от руския газ "убиват" "Балкански поток"

През май Европейската комисия потвърди плановете да се откаже изцяло от руския природен газ и малко по-късно предложи регламент, който спира доставките и транзита на територията на ЕС. Това не е част от санкциите срещу Русия и няма да изисква пълно, а само квалифицирано мнозинство. Това ще сложи край на "Балкански поток" в сегашния му вид - капацитетът му е изцяло резервиран от "Газпром" и в момента това е единственият път на руския газ за Европа. Заради спирането на транзита на руския газ през Украйна вносът на "Газпром" достигна 50-годишно дъно. 

По-рано през годината имаше съобщения и за американски интерес към "Балкански поток" и планирани срещи между инвеститорите и българските власти, но няма официално развитие по темата.

Всъщност още след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ отвъд Океана се заговори за интерес към газовата инфраструктура в Европа. Стивън Линч коментира, че планира да закупи компанията, която управлява проекта "Северен поток" и да използва останалата жизнеспособна тръба (част от нелицензираната част от проекта "Северен поток 2") и да поднови доставките на руски газ в Германия след края на войната в Украйна.

Но тези идеи не се споделят нито от ЕК, нито от Берлин. Според анализатори целта на приближения до Тръмп инвеститор е да контролира възможното възстановяване на доставките на газ от Русия в Европа. САЩ в момента са основен доставчик на втечнен газ за общността. При достигането на търговското споразумение покупките на енергийни суровини за сумата от 750 млрд. долара е една от основните точки.