Правителството работи върху дългоочаквана енергийна стратегия с нови ядрени мощности

През есента – октомври или ноември, правителството ще представи предложение за стратегия за развитието на енергетиката с хоризонт до 2050 година и прогнози за поне още две десетилетия, коментира пред журналисти зам.-министърът на енергетиката Любомира Ганчева. Тя участва в дискусиите на международния форум за ядрена енергетика, организиран от Булатом.

В тази стратегия енергетиката „ще бъде поставена на практическа и експертна основа“ - ще бъде направен пълен анализ на отделните подсектори и как работят те, включително и за спрямо нуждите на икономиката и индустрията. Сред тях са и варианти за ядрените мощности – за седми и осми блок в АЕЦ „Козлодуй“, за мястото на малки модулни реактори и ефективното използване на площадката на АЕЦ „Белене“, на фона на парите, които вече са вложени в този проект.

В моделите ще бъдат вписани много нови елементи като например изкуствения интелект и изграждането на центрове за бази данни, които са големи предизвикателства за енергийните системи заради голямото потребление на енергия, електрификацията на транспорта и индустрията.

Любомира Ганчева беше категорична, че много от проблемите в енергетиката са свързани с липсата на категорична позиция, на институционална и политическа нерешителност, както и на свързаност между отделните проекти и програми за развитие. Това забавя развитието, дори и да не е умишлено. „Въпросът за мен е не дали да развиваме нови мощности, а как и на каква цена“, категорична беше зам.-министърът.

Тя отчете, че компания като АЕЦ „Козлодий – Нови мощности“ е проектна, която трябва да привлича стратегически капитал.

„Нашите амбиции са да направим истинско икономическо моделиране – да бъдат разгледани различните енергийни източници и като потребление, и като крайна цена“, допълни още зам.-министърът.

Част от стратегията ще бъде и енергийната сигурност и от тази гледна точка ще се разглежда бъдещето на въглищните централи. По време на форума се заговори те да бъдат включени като „дълбок резерв“ за кризисни моменти. Ганчева отбеляза, че по предварителни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) след спиране на работата на две от големите централи в Маришкия басейн, започват проблеми със стабилизиране на мрежата. Затова от енергийното министерство са поискали данни, за да преценят и нуждите от „въртеливи“ мощности, тоест такива, които дори и при аварийно спиране, не излизат веднага от системата и дават възможност да се предприемат мерки за стабилизиране.

Венцислав Захов от ЕСО уточни в презентация по време на форума, че става въпрос за 3-4 секунди, в които мрежата трябва да бъде поддържана в приемливи честоти (между 47,5 и 51,3 херца). Според него централата на AES в Гълъбово е една от енергийните мощности с голям инерционен момент.

Когато се наложат нуждите на системата с наличните ресурси, ще стане ясно какво може да бъде използвано като резерв за стабилизиране на системата, отбеляза от своя страна Ганчева.

Тя припомни, че законодателството в момента не предвижда „студен резерв“ за въглищните централи. Преди години някои от мощностите се държаха в готовност за бърза реакция, особено през зимните месеци, със средства от държавата. Преди да се разговаря с европейските институции за варианти за запазване на мощности, трябва да се направи анализ на нуждите, потреблението и разходите на единица произведена допълнителна енергия и какви ще бъдат като цяло разходите за обществото.

Според Ганчева всички сектори в енергетиката могат да се допълват, а не да се противопоставят един на друг.