Държавата си връща контрола върху бизнеса на "Лукойл" в България

Парламентът прие и на второ четене в рамките на днешното пленарно заседание внесения от „Прогресивна България“ законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Законовите промени връщат държавния надзор върху ключови дружества от "Лукойл", за да може държавата да гарантира сигурността на доставките на горива. Това се наложи, след като миналата седмица Конституционният съд обяви част от текстовете в закона за правомощията на особения управител, приети миналата година, за противоконституционни.

С приетата днес промяна се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.

С изменението в чл. 25а се добавя и думата „търговия“. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, гласи променената разпоредба.  

По-рано днес законопроектът за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, беше одобрен на първо четене в пленарната зала. 

В мотивите на „Прогресивна България“ се посочва, че след влизането в сила на решението на КС по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл - България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им. В същото време двете дружества попадат под дерогациите за българските дружества от групата „Лукойл“ и ако преминат под управление на едноличния собственик на капитала, има опасност дейността им да бъде блокирана.

От „Възраждане“ и ГЕРБ-СДС възразиха срещу гласуването на първо и второ четене в едно и също заседание на промяната в закона за особения управител на „Лукойл“. 

Надежда Йорданова („Демократична България“) посочи, че действително от момента, в който влезе в сила решението на КС, ще има проблем, предвид наложените санкции на групата собственик на „Лукойл“. Според нея се дава неограничена власт на Министерския съвет кои точно обекти да включи като част от критичната инфраструктура в страната и кои не. Освен това Йорданова посочи, че управляващите остават намесата на държавата, назначаването на особен управител отново без съдебен контрол. 

Според управляващите законовите промени са крайно необходими, за да се избегне попадане под санкции на две от компаниите от групата „Лукойл“, защото следващия вторник решението на КС ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“.

/БТА/