Голямата лъжа за напредъка на Великобритания по отношение на въглеродните емисии

Може би един от най-очевидните фактори е затварянето на въглищните електроцентрали, които през 90-те години на миналия век осигуряват около 40% от електроенергията в Обединеното кралство, но отделят десетки милиони тонове въглеродни емисии годишно. Въпреки че затварянето на тези централи е важен фактор при спада на емисиите, то не може да обясни спада в общото потребление на енергия.

За икономистите има пряка връзка между икономическия растеж и нарастващото потребление на енергия; колкото повече енергия може да консумира една страна, толкова по-богато става нейното население.

Хорхе Леон, вицепрезидент в отдела за петролни и енергийни изследвания в Rystad Energy, казва: „Чувал съм много политици да казват: „Вижте, този спад в потреблението на енергия е страхотен, станахме по-ефективни“. Но не мисля, че всичко се дължи на по-голямата ефективност“.

По думите му в Европа в момента тече процес на затваряне на много енергоемки индустрии поради високите разходи за енергия.

„Това е широка макроикономическа среда, където нещата не изглеждат страхотни, където продукцията намалява. Нашите намаляващи емисии отразяват това“, изтъква Леон.

Собствената статистика на британското правителство показва, че секторът, който изпитва най-голям спад в потреблението на енергия, е индустрията на Обединеното кралство . През 1970 г., когато страната все още има своя собствена стоманодобивна и друг вид тежка промишленост, изразходва енергия, еквивалентна на 65 милиона тона петрол. До 2022 г. този темп е намалял с две трети до 22 милиона тона.

Някои представители на индустрията предупреждават, че тя ще потъне още повече. Миналия месец сър Джим Ратклиф, ръководител на химическия гигант Ineos, писа до Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия (ЕК), предупреждавайки я, че Обединеното кралство и Европа се сблъскват с изнасяне на мощностите, работните места и инвестициите.

Той добавя, че въглеродните данъци, предназначени да намалят още повече емисиите, също „отблъскват инвестициите“.

„Тези данъци насърчиха вноса от страни без въглеродни данъци, което увеличи въглеродния отпечатък на Европа“, казва той. „Ние не правим никаква услуга на света, ако заменяме сравнително висококачественото производство тук по отношение на емисиите с по-лошо качество, по-ниско регулирано производство от други части на света“, предупреждава Ратклиф.

Попитан защо министрите винаги цитират териториалните емисии на Обединеното кралство, но никога не споменават общото потребление, говорител на правителството казва: „Данните се изчисляват с помощта на договорения международен подход за отчитане на емисиите, произведени във всяка територия, за да се избегне двойното им отчитане“.

Въпреки това собствените съветници на правителството, тези от Комисията по изменението на климата, заявиха в последния си доклад за напредъка до министрите, че Обединеното кралство „трябва също така да намали своите емисии от потреблението, тези, вградени във вносни стоки и услуги“.

В него се добавя: „Комисията ще продължи да следи напредъка по отношение на емисиите от потреблението наред с териториалните емисии и ще препоръча политики, които намаляват и двата вида. Намаляването на емисиите в Обединеното кралство не трябва да бъде за сметка на износа на работни места и емисии в чужбина“.

Учени и бизнес лидери се опасяват, че ако на политиците бъде позволено да продължават да цитират само националните данни за емисиите на Обединеното кралство, като същевременно пренебрегват тези, генерирани от вноса, потребителите ще престанат да се ангажират с опазването на околната среда.

Майлс Алън, професор по наука за геосистемите в Оксфордския университет, който е служил в Междуправителствения панел на ООН за изменението на климата (IPCC), казва, че истинските дискусии за емисиите трябва да бъдат свързани с пълното им прекратяване.

„Постигането на въглеродна неутралност трябва да означава, че от 2050 г. на никого няма да му бъде позволено да продава неща, които стимулират глобалното затопляне“, казва той. „Ако един политик можеше да го опише с тези не много сложни термини, това би имало много по-голямо въздействие от твърденията за въглеродния отпечатък на Обединеното кралство“, добавя Алън.