ЕС се опитва да се справи с все по-големия недостиг на вода

Целта за 10% по-висока ефективност е силен политически сигнал, но не и крайна цел, заяви Баяда. Изменението на климата засяга различните европейски региони по различен начин, поради което една-единствена цел не може да бъде приложима навсякъде. По думите му са необходими секторни цели за ефективност и цели на ниво речни басейни, които да отчитат различните видове използване на водата и рисковете за земеделието, промишлеността, общественото водоснабдяване и енергетиката.

Последният стълб на стратегията насърчава използването на водоефективни продукти чрез Регламента за екопроектирането и подкрепя определянето на цените на водата според потреблението и способността на хората да плащат. Целта е да се гарантира справедлив достъп и да се насърчат по-разумни навици за пестене на вода. Държавите членки трябва да информират гражданите за националното състояние на водните ресурси и за тяхното управление, за да могат хората да участват в изготвянето на националните планове за управление на водите.

За Баяда инвестицията от 15 млрд. евро на Европейската инвестиционна банка в стратегията „е много важна стъпка“, но „не е достатъчна, за да отговори на мащаба на водното предизвикателство пред Европа“. По думите му устойчивостта на водните ресурси означава семействата да продължат да имат течаща вода, а земеделските производители да могат да отглеждат храна въпреки по-продължителните засушавания. Затова Баяда настоява за отделен бюджет за устойчивост на водните ресурси и водата да остане приоритет в следващата Многогодишна финансова рамка.

Кои държави са най-силно засегнати?

Южна Европа остава най-сухият регион. Горещият и сух климат увеличава търсенето на вода, най-вече в земеделието, което принуждава региона да използва голяма част от наличната прясна вода, а през най-горещите месеци практически цялото количество.

През 2023 г. недостигът на вода е засегнал 28% от територията и 32% от европейците, според доклада на ЕАОС за 2025 г. В Южна Европа 30% от населението е изправено пред постоянен воден стрес, като делът достига 70% през лятото, когато потреблението заради туризма, земеделието и обществените нужди нараства. В отговор регионът черпи големи количества изкопаеми подземни води, които не се възстановяват, което допълнително натоварва подземните резерви.

Кипър и Малта са най-тежко засегнати. Последните данни показват, че през 2023 г. Кипър е използвал 92,1% от наличната си прясна вода, а Малта 66,7%, като и двете държави надхвърлят прага от 40% за сериозен воден стрес по индекса WEI+. Между 2020 г. и 2024 г. засегнатите от суша територии в Кипър са нараснали до 12,9% от територията на страната, а в Малта до 57,1%, спрямо 6,5% през 2020 г., сочат данните на ЕАОС.

За да се справи с недостига, Кипър използва повторно почти 100% от отпадъчните си води, докато Малта рециклира между 5% и 10%. И двете островни държави разширяват мощностите си за обезсоляване, които осигуряват почти цялата им питейна вода.

Северна и Централна Европа са изправени пред различен тип натиск върху водните ресурси, но остават под прага за воден стрес според WEI+. През 2023 г. показателят WEI+ е бил 0,3% в Швеция, 4,4% в Германия и 8% в Полша, като основният фактор е търсенето на вода от промишлеността и енергетиката. Според ЕАОС преминаването към водоефективни системи за охлаждане и горива, използването на технологични иновации и оползотворяването на отпадната топлина от електроцентралите могат да намалят водочерпенето с до 95%.

Какво означава недостигът на вода за вас?

Електроенергетиката е отговорна за 33% от общото водочерпене. „Ниският речен отток може да засегне зависимото от водата производство на електроенергия в топлоелектрическите и атомните електроцентрали или във водноелектрическите централи, както и да намали дълбочината на свободно течащите реки, което се отразява на вътрешното корабоплаване“, обясниха от ЕАОС. Електроцентралите могат да намалят мощността си или да спрат напълно работа, което се отразява на енергийните доставки за гражданите и индустрията. Това вече се случва в Унгария и Румъния. В Швеция атомната електроцентрала „Рингхалс“ трябваше да прекрати работа през юли 2018 г., след като температурата на морската вода достигна 25 градуса по Целзий.

Земеделието използва 31% от водата в Европа. Недостигът води до по-малки реколти, излага фермерите на здравни и икономически загуби и нарушава веригите за доставка на храни. Загубите на реколта вече са с над 30% по-високи през последното десетилетие в сравнение с прогнозните тенденции, посочва EPRS. Това може да доведе до дългосрочно покачване на цените на храните.

21% от общото водочерпене е предназначено за обществено водоснабдяване. Именно тук гражданите усещат най-пряко последиците от недостига, тъй като правителствата ограничават използването на вода за дейности като миене, санитарни нужди, готвене и поливане. Средиземноморските региони са по-силно засегнати, тъй като туристите използват между 300 и 2000 литра вода на човек дневно, в сравнение със 125 литра при местните жители, сочи ЕАОС.

„Докато големите градове обикновено разполагат с планове за готовност при суша и поставят снабдяването с питейна вода на първо място, по-малките общини и домакинствата, които разчитат на частни кладенци, често са по-уязвими при недостиг на вода. В някои държави значителна част от населението зависи от частни водоизточници, които са по-слабо регулирани и по-податливи на воден дефицит“, заявиха от ЕАОС пред „Евронюз“.

Промишленото производство използва 14% от общото количество вода в ЕС. Недостигът нарушава работата на водоемките отрасли, сред които стоманодобивът, производството на хартия и хранителната промишленост, и може да доведе до спиране на производството. Това намалява приходите на компаниите, затруднява изплащането на кредитите им и създава нестабилност във финансовата система. Европейската централна банка установява, че 34% от бизнес кредитите в еврозоната финансират водоемки сектори.

(БГНЕС)