Ще има ли държавата средства за компенсации след отпадането на вноса на украинско зърно?

„Повече са плюсовете, повече са и загубите, докато съществуват каквито и да било забрани, тъй като това е протекционистка политика – вреди на икономиката, спъва свободния пазар и създава такива механизми на зависимост, че в един момент секторите, които са защитени, всъщност се оказват зависими от този протекционизъм“, коментира пред Bulgaria ON AIR икономистът Михаил Кръстев.

Той посочи, че в момента, в който вносът отпадне, какъвто беше импортът от Украйна за България и останалите страни, се оказва, че секторът е заплашен от щети и дори фалит на част от производителите, след забраните, поставени от правителство и международни институции, които създадоха изкуствени условия за опериране.

„Не трябва да има средства за компенсации на земеделците, за да не се чувстват ощетени, защото се създава изкуствена зависимост с непазарно определени механизми, с които да се финансира даден сектор. Колкото повече се разчита на субсидии, компенсации и забрани, толкова повече се унищожава секторът и секторите в икономиката, тъй като плановата икономика остана в миналото и не трябва да се връщаме към нея“, предупреди Михаил Кръстев.   

Според него държавата е ощетена и подчерта, че това засяга реалната икономика. „Косвено държавата събира по-малко пари. Това са изчисления на Министерството на финансите. Те са от периода от началото на тази забрана, който беше в края на месец април. Ако ние наложим на годишна база, се получава половин милиард лева, които държавата събира по-малко, главно под формата на ДДС", пресметна анализаторът, но обърна внимание, че по-малко са и събраните косвени данъци.

Михаил Кръстев посочи, че забраната засяга не само внасянето на различни култури, но и индустрии, които са навързани в българската икономика. Той напомни, че една от най-успешните индустрии през миналата година беше именно преработвателната.

„Всеки проблем от настоящото ни ежедневие е проблем, заложен в миналото. Министерството на финансите се опитва да запълни дупки в бюджета, тъй като приетият бюджет през лятото и съответно бюджетите, приети през последните две години, са с изключително раздута и недалновидна разходна част", отбеляза икономистът. Като пример той даде отказа на държавата от диференцираното ДДС за различни сектори в икономиката, който създаде недостиг в хазната.    

Кръстев допусна, че цените на основните хранителни продукти може и да не се понижат след отпадането на забраната на внос на украинско зърно. "Протекционистките политики и забраните, препятствия, които се поставят пред свободната търговия, водят до повишение на цените. Понижаването на цената зависи от световните пазари. В България не е забранен вносът на олио. Ако олиото, което се произвежда в България, стане прекалено скъпо, ние ще започнем да внасяме от съседните държави. Въпросът е дали няма да се повиши цената на олиото. Ако тези забрани продължат, ще има недостиг на суровини, на стоки и услуги“, е мнението на икономиста.

Той обърна внимание, че проблемът с инфлацията не е решен и предположи, че той ще бъде основната спънка за искане на България да се присъедини към еврозоната. Кръстев напомни, че страната ни трябва да поиска конвергентен доклад за икономиката ни през пролетта на следващата година и ако инфлацията е прекалено висока „вероятно няма да поискаме“.

Кръстев е убеден, че не трябва да има средства за компенсации след като българските земеделци и по време на забраната, и след падането ѝ, са свободни да изнасят продукцията си в съседни държави и да се възползват от цените на международните пазари.

Какви са икономическите доводи в подкрепа на отпадането на вноса на украинското зърно? Защо Полша, Унгария и Словакия договарят с ЕК отпадането на импорта и само политически ли са причините?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.