БАН: Частните болници изпреварват държавните по пазарен дял и качество

Държавните болници в България намаляват пазарния си дял, предоставят услуги с по-ниско качество от частните и имат сериозни финансови проблеми. За разлика от тях, частните лечебни заведения отбелязват сериозен средногодишен ръст на постъпленията от Здравната каса, в резултат на което увеличават пазарния си дял и оказват услуги с по-високо качество на пациентите. Това сочи анализът на проф. д-р Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

Анализът е представен на международна научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“.

По данни на НСИ в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните болници са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни. Макар и преобладаващи по брой, за периода 2019-2021 г. частните болници имат 34% пазарен дял, изчислен на базата на извършени, отчетени и платени дейности от Касата. Това показва, че частните болници са по-малки по размер от държавните, но като цяло те се справят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за управление и финансиране на персонала, смята проф. Керемидчиев. 

Доказателство за това е динамиката на пазарния дял по видове собственост. Тя показва ежегодно увеличаване на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така частните болници от 33% през 2019 г. увеличават пазарния си дял през 2021 г. на 35%. В обратната посока се движи този показател при държавните болници - техният пазарен дял се свива от 52 на 50%. Най-стабилни позиции имат общинските болници, чиито пазарен дял намалява само с 1 пр.п. за периода – от 16% на 15 на сто.

Освен по относителен дял важна е и динамиката на абсолютните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за периода, който съвпада с развитието на COVID-19 пандемията, финансирането на държавните болници нараства с 11%, на общинските болници – с 9%, а на частните – със 17%, при средно нарастване на всички средства с 13%. Пресметнати като средногодишен темп на прираст, най-бързо растат частните болници – с по 10%, следвани от общинските – с по 4%, и накрая държавните болници - с по 3 на сто.

Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от гледна точка на качеството на предоставяните услуги. С особена сила това се отнася за равнището на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и задължения. В подкрепа на тезата си проф. Керемидчиев цитира изследване от 2019 г., според което в частните болници информираността е 45%, а в държавните – 40 на сто. Информираността за новите медикаменти общо е 47%, за страничните ефекти от тях - 76% при частните и 72% - при пациентите на държавните болници.

Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се справят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45% от пациентите в частните болници винаги получават обезболяващи, докато в държавните техният дял е 39%.

Като цяло изследването на проф. Керемидчиев извежда проблема за мотивационните механизми, които съществено се различават при държавните и частни здравни структури. Въпреки че са поставени при еднакви условия на конкуренция, в частните болници се прилага система, която стимулира оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. Според икономиста за тези лечебни заведения е подходящо да се разработи конкретна методика, която да обвърже заплащането на медицинския персонал с изпълняваните дейности и приходите, получени от тях. Така държавните болници биха приели пазарна и силно мотивираща система на заплащане, която вече се използва в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни.