IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Здравният сектор през 2022 г. - в капана на вихъра от кризи

На фона на нестабилната политическа ситуация проблемите на българското здравеопазване натрупаха нови дефицити

08:31 | 01.01.23 г.
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Изпращаме 2022 г. - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

В последните две години пандемията от коронавирус силно дебалансира българската здравна система. А през изминалата 2022 г. тежките последици от пандемията в комбинация с политическата нестабилност в страната оставиха българското здравеопазване в дълбоката пропаст, от която не успява да се измъкне от години. В резултат българското население става по-болно и по-недоволно от здравните грижи.

През годината на фона на спиралата от кризи - политическа, икономическа, енергийна, дефицитите в здравния сектор нараснаха. Така за поредна година българското здравеопазване бе изправено пред трудности, които рефлектират върху пациентите.

Стари проблеми, нови грижи

Проблемите на здравната система в България остават до болка познатите на всички участници в сектора. И през тази година обаче „болните“ въпроси не получиха стимул за промяна, а обещанията за реформи на кандидатите за власт потънаха в политическите програми и декларации.

Забавената дигитализация на сектора, острият недостиг на лекари и медицински сестри, огромните регионални различия в достъпа до здравна помощ, доминацията на болничната помощ за сметка на нерационално използваният потенциал на доболничната,  неефективният финансов модел, продължаващият проблем с личното доплащане за здраве са част от тях.

Поредна година на „здравни“ обещания

След като изминалите години на пандемия замразиха дори и опитите за здравни реформи, през 2022 г. политическото безвремие, обхванало държавата заради липсата на редовно правителство от лятото, постави необходимостта от радикални реформи в здравеопазването е още по-належащо.

В началото на годината управляващите стартираха със заявката, че в средата на годината държавният бюджет ще бъде актуализиран, и то с предложения за реформи в здравната система. Така беше приет бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. с увеличение с около 13% спрямо миналата година. Още преди да анонсира каквито и да е предложения за промени, в средата на годината редовното правителство беше свалено и всички обещания за сферата на здравеопазването останаха в миналото.

Заглушени от политическите страсти останаха и призивите на съсловните и браншови организации от сектора за ръст на общото и публичното финансиране на здравеопазването. Така профилактиката, дигитализацията, достъпът до здравни услуги и нови терапии останаха като обещания на хартия.

На фона на нереализираните обещания за по-ефективно и качествено здравеопазване съществуващите дефицити в здравната система се разшириха с рязкото повишените енергийни цени заради ускорената в ЕС инфлация.

И болниците в инфлационната хватка

Към системните проблеми в болничното здравеопазване, свързани с лимити, недостиг на публично финансиране, липса на кадри, на остойностяването на дейностите и труда, кризите добавиха нов дефицит. Инфлацията удари лечебните заведения – с новите енергийни цени, тези на консумативите и на лекарствата. Така, за да покрият допълнителните разходи от по-високите цени на енергията, и лечебните заведения се наредиха на опашката за компенсации.

Рисковете от ново влошаване на финансовата състояние на болничните заведения нараснаха и около 50 болници в България се оказаха на ръба на оцеляването, затънали в дългове и в невъзможност да изплащат заплати на служителите си. На този фон цените на клиничните пътеки получиха по-ниско от предварително обявеното увеличение - с 8% от септември.

Очаквано, заради натрупалите се кризи системните проблеми на лечебните заведения не бяха адресирани в посока балансиране на финансовото състояние на болниците в страната. А болничното здравеопазване се нуждае от мащабна и спешна реформа – за повече превенция на заболяванията, усъвършенстване на спешна помощ, мотивиращо обучение на специалисти, дигитализация.

Дефицити и лекарствения сектор

На другия значим фронт в здравната сфера – лекарственият, също се появиха трусове през годината, от които пострадаха пациентите. От години много медикаменти изчезват или липсват от пазара, но държавата не успява да се справи с това. Проблемът с недостига на лекарства не е от тази година, а причините за това са комплексни. През есента обаче проблемът ескалира, тъй като отново лекарства бяха изтеглени от пазара.

Причините са известни, но механизмите за решаване на проблемите – не. Сред причините са ерозията в цените на лекарствата заради системата на рефериране, както и огромната административна тежест и липсата на икономически интерес да бъдат предлагани на българския пазар. Годината приключи с опити на здравното министерство частично да реши проблема, но дефинитивно решения няма.

Управляващите не успяха да вземат мерки и по друга важна тема – достъпа до иновативно лечение. Едва една трета от новите лекарства в ЕС влизат в България, и то при трудни условия, които не стимулират компаниите да ги предлагат у нас.

В същото време по-бързият достъп до иновативни лекарства и съвременно лечение в България е възможен. Пречките пред ускоряването на достъпа са административни, регулаторни и финансови. В същото време редица механизми биха могли да се оптимизират, така че компаниите да виждат икономическа логика в предлагането на иновациите, а пациентите да получават своевременно последните терапевтични достижения. Въпросът обаче не е на дневен ред и остава отворен, докато достъпът до нови терапии се влошава.

Последна актуализация: 08:22 | 01.01.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Здравеопазване виж още

Коментари

Финанси виж още