Информационна кампания за профилактичните прегледи ще се проведе догодина

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. е балансиран по отношение на разпределението на средствата в различните пера. Най-добре подпомогнатото перо е това за извънболнична помощ. Допреди няколко години то представляваше 11-12%, а сега е около 16-17% от общия бюджет. Има подобрени възможности за пациентите, които ще могат да достигнат до по-качествена профилактика и превенция, по-добре платена и за лекарите, които изпълняват дейностите. Това коментира здравният икономист Аркади Шарков пред Bulgaria ON AIR.

Миналата седмица след договорка между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната"-"Демократична България" проектът за бюджет на НЗОК за 2024 г. беше одобрен от парламента на първо четене. Във финансовата рамка са предвидени общо 8,1 млрд. лева, или с над 1,1 млрд. лв. повече спрямо 2023 година.

Шарков предупреди, че даването на повече пари не означава, че те ще бъдат разходени ефективно и че ще стигнат до пациентите.

Той информира, че увеличението на бюджета за профилактика през следващата година ще бъде съпътствано с информационна кампания за това за кои изследвания и кои рискови групи пациенти могат да стигнат до своя личен лекар, до специалист и до лаборатория, за да направят съответните профилактични изследвания.

„Това е ключов елемент в политиката по превенция“, посочи Шарков и допълни, че целта е информацията за разширения профилактичен пакет да достигне до повече пациенти и те да направят съответните процедури.

Аркади Шарков открои някои рискове при изпълнението на здравния бюджет. Риск има и за здравно неосигурените, чийто брой вече достига около 1 млн.души. Под въпрос е и дали дали болниците ще могат да изработят допълнителните пари, които са заложени за болнична помощ.

По думите му е важно да има ясна политическа воля в каква посока да бъдат изразходвани тези средства. "България заяви, че ще подпомогне програмите по скрининг, но към момента няма яснота от това дали част от тези пари няма да са от Здравната каса или от Министерството на здравеопазването. Пациентът не го интересува на каква цена ще се лекува, това е проблем на Министерството на финансите и на НЗОК", коментира здравният икономист.

Попитан дали ще се наложи пациентите да доплащат повече за някои услуги, Шарков отговори: "Много зависи от лечебното заведение. Въпрос на преценка“.

Икономистът изрази мнение, че бюджетът не е пряко свързан с липсата на лекарства. "В цяла Европа има проблеми с наличието на лекарства. Има и други фактори, като един от тях е цената. Докато има регулация, която към момента съществува и която потиска цената на определени продукти, дотогава ще има и казуси, че определени производители изваждат своите продукти, тъй като нямат търговски интерес", подчерта Аркади Шарков.