Редкоземните метали - печелившата карта на Китай в търговската война със САЩ

Редкоземните елементи като лост на Пекин

До средата на 2025 г. стратегията на Китай за редкоземни елементи навлезе в много по-остра фаза и вече съчетава експортен натиск, финансова задлъжнялост и извличане на данни. Пекин прилага динамични ограничения, които нарушават глобалните вериги на доставки, като същевременно поддържа дипломатическите канали технически отворени.

Според данни на китайските митнически служби, публикувани от Bloomberg, износът на редкоземни елементи за САЩ е спаднал с 37% през април 2025 г. Продажбите на магнити от редкоземни елементи са спаднали още по-драстично – с 58% за САЩ и 51% в световен мащаб.

Автомобилният сектор, логично, първи усети шока. До май Ford, GM и европейските производители започнаха да съобщават за остри затруднения, след като изчерпаха запасите си от магнити от редкоземни елементи. Марк Смит, главен изпълнителен директор на американската NioCorp, коментира, че „автомобилната индустрия използва думи като „паника“ и говори за спиране на производствените линии“.

Временно частично възстановяване последва разговори с висок залог в Женева между американски и китайски представители. Така през май световният износ на редкоземни елементи се възстанови частично – с 23%. Дори с това облекчение обемите остават доста под нивата от 2024 г. и опасността от подновяване на смущенията продължава да разтърсва финансовите пазари.

По-тревожно за западните фирми, които оперират в Китай, е, че Пекин започна да изисква чувствителна търговска информация, включително списъци с клиенти, данни за цените и подробности за производството, като предварително условие за получаване на лицензи за редкоземни елементи.

Financial Times съобщи наскоро, че няколко европейски и американски фирми са изправени пред все по-силен натиск да разкрият стратегически търговски тайни в замяна на запазване на достъпа до доставки. Тази нововъзникваща тактика ефективно използва регулаторните правомощия на Китай за извличане на корпоративна информация, като същевременно разширява влиянието на страната в индустриите надолу по веригата.

Едновременно с това китайските суверенни фондове и подкрепяните от държавата конгломерати продължават да придобиват дялове в чуждестранни проекти за добив на редкоземни елементи, фирми за усъвършенствани магнити и съоръжения за преработка надолу по веригата. Като обвързва разрешенията за износ с дялово участие, Китай засилва контрола си не само върху потоците от суровини, но и върху структурите на корпоративна собственост по цялата верига за създаване на стойност в областта на редкоземните елементи.

Дългосрочни рискове и за Пекин

Ситуацията не носи само ползи на Китай, а поставя страната пред някои дългосрочни рискове. Както предупреди The National Interest, прекаленото използване на този лост може да принуди САЩ, ЕС, Австралия и Канада да се ангажират изцяло със скъпоструващия процес на изграждане на местни капацитети за добив, рафиниране, рециклиране и заместване. Ако тази ускорена диверсификация успее, настоящото господство на Пекин може да се сблъска със сериозна ерозия през следващото десетилетие.

Засега обаче Китай продължава да използва фина настройка от принуда, финанси и дипломация в сектора на редкоземните метали. Това не е просто изстискване на суровини – това е внимателното оркестриране на глобалните зависимости при доставките, капиталовите потоци и корпоративните уязвимости. Редкоземните елементи са се превърнали не просто в минерали, а в инструменти в голямата шахматна дъска на икономическото държавно управление на XXI век.

На практика редкоземните елементи вече не са просто промишлени вложения, а силно стратегически икономически и дипломатически инструменти. Несравнимото господство на Китай в добива, рафинирането и преработката на руда му дава изключителен лост в конкуренцията със САЩ и по-широкия западен блок.