Проф. Уилингам: Критичното мислене без базови знания е невъзможно

В съвременните образователни дебати често се противопоставят преподаването на факти и развитието на критично мислене. Това обаче е напълно погрешно схващане, каза Даниел Уилингам, професор по психология в Университета във Вирджиния, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според събеседника популярната идея, че знанията могат да бъдат изнесени в търсачки като Google, а училището трябва да развива само универсални умения, не отговаря на начина, по който реално функционира човешкият мозък.

Уменията не работят като бутон на калкулатор, който може безпроблемно да се приложи към всяко едно число, коментира гостът. За да се мисли критично в дадена сфера, е необходима солидна база от знания. Те определят какво човек изобщо забелязва като релевантно в конкретна ситуация и са ключови за правенето на правилни и логични изводи.

Освен това предварителната подготовка намалява натоварването на работната памет . Когато човек разполага с богати познания, отделните елементи се разпознават като общ модел и се „пакетират“ в едно цяло. Това позволява на мозъка да оперира много по-ефективно с по-сложни концепции, коментира проф. Уилингам. В крайна сметка, за да се постигне мислене от по-висок ред, е абсолютно задължително наличието на дълбоки знания в съответната област.

С възрастта светът става по-познат и логичен, обясни проф. Уилингам. Когато децата тръгнат на училище, обществото и родителите очакват от тях да бъдат любопитни към конкретни предмети като математика или история, а не просто към това, което им е моментно интересно.

Да се предизвика едновременен интерес у цял клас е сложно, тъй като любопитството зависи от предишния опит. То се появява в „средната зона“ – когато ученикът вижда обещание да научи нещо ново, което ще надгради вече съществуващите му знания и ще създаде много по-дълбоко разбиране.

Той обясни, че когато учениците губят интерес, често инстинктът на преподавателите е да направят ученето по-забавно чрез игри и технологии. Съществува обаче реална опасност ангажираността да се превърне в самоцел. Учителите и родителите понякога бъркат тишината и заетостта в класната стая с реално усвояване на знания. 

Забавлението в училище не трябва да се приравнява с това в увеселителен парк или във видеоигра, отбеляза събеседникът. То трябва да произтича от удовлетворението от здравото учене и чувството за постижение след положени усилия.

Проф. Уилингам отбеляза, че основен принцип в когнитивната психология е, че паметта е отпечатък от мисленето. Желанието да запомниш нещо няма почти никакъв ефект върху това дали реално ще го запомниш. Информацията остава в съзнанието само ако човек мисли внимателно за нея и я свързва с вече известни факти.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria 

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.