Храбростта и безразсъдството на украинската импровизирана армия

Без романтизъм

„Скалата“ имаше въпроси към журналистите, когато се виждат два дни по-късно.

„Защо отидохте на полето?" - попита той. Притеснил се е, че ги е изложил на риск. Успокояват го, че са си вършили работата и са били наясно с опасността.

Това беше първата загуба на групата от капан. Съжалявал, че мъжете не са успели да изстрелят дрона, защото може би тогава са щели да видят по-безопасния маршрут през главния път.

„Небрежност", казва той. „Ние бяхме герои, истински мъже. Бяхме спокойни“. 

На следващия ден след инцидента „Контрабас“ се обажда на майката на „Садиста“ и ѝ казва, че Иван е мъртъв. Смятал, че е по-добре обаждането да дойде от някой, който познава добре „Садиста“, отколкото от неизвестен офицер от щаба. Когато „Контрабас“ чува как майката на приятеля му се разплаква, чувства прилив на вина. Бил жив, а не се е погрижил за приятеля си, който го е спасил по-рано през войната.

„Иван умря така, както искаше“, казва майка му, припомняйки си думите му, преди да тръгне през февруари: „Мамо, ако умра на война, това е смъртта, която искам най-много от всичко“. 

През следващите седмици „Радек“ претърпява няколко операции. Фрагментът е засегнал нерв и е парализирал лицето му. Трябва да се научи да говори и да се храни отново.

Според него липсата на обучение, слабото командване на средния ешелон и липсата на професионализъм струват скъпо на Украйна. Мъжете са били смели, но са били хвърлени в месомелачка, която е сдъвквала млади мъже и опитни бойци.

И казва, че ще отиде на фронта, когато се възстанови. „Никакъв романтизъм - пише той в едно съобщение, - само прагматизъм“.

„Немо“ се възстановява добре. До декември се връща на фронтовата линия на изток. „Кой друг ще го направи?", пита реторично. 

Малко след като се завръща, друг член на екипа, мъж на около 30 години на име „Арчип“, е убит в сражение. Така от първоначалната им група от осем души от „Братството" на фронта остават само „Немо“ и „Контрабас“.

В Англия Юлия оплаква Виктор – „Британеца“. Тя го познавала като общителен, но педантичен човек. Чуди се - толкова ли е бил съсредоточен върху задачата да спасява другите, че е пренебрегнал собствената си безопасност?

Прахът на Виктор е погребан в селото на баба му в Западна Украйна, където той планирал да се оттегли с Юлия и да ремонтира родовата си къща. Местният кмет дава разрешение той да бъде погребан в мемориала на героите от опитите за създаване на украинска държава през предишните векове. 

Майката на Виктор пада на колене в сълзи пред гроба. След това десетки опечалени запяват украинския национален химн - предизвикателна ода за цената на свободата, която включва този предпоследен стих: „Ние ще положим душите и телата си за нашата свобода“.