Храбростта и безразсъдството на украинската импровизирана армия

Денис си взел псевдонима „Контрабас“, който е и жаргонен израз за контрабанда, защото в миналото внасял контрабандни цигари в Полша. Иван става „Садист“ заради строгото си поведение и колоритните описания на плановете си за руснаците.

Реалността на войната отначало ги зашеметява. По време на ранна мисия за превземане на едно село „Контрабас“ си спомня, че се е крил от минометен огън зад една стена в продължение на 15 минути в несвяст. „Молех се на всички, за които се сещах", казва той.

Решава, че също толкова лесно може да бъде убит, прикривайки се в бункера, така че е по-добре да се бие. Излязъл навън и започнал да подражава на по-опитните бойци в подразделението си. Битката за селото продължила цял ден и завършила с украински успех.

Групата, която „Скалата“ наследява, е смесена. В нея е и Радек, лаконичен 39-годишен полски военен ветеран. Защо се биеше? „Правилно е да се направи", каза той по-късно. Неформалният лидер е 39-годишният Костянтин Русанов, който живеел в киевско предградие със съпругата си и дъщерите си на 11 и 13 години, където ръководил фирма за продажба на табели за магазини. Когато постъпил в армията и го попитали за псевдонима му, той отговорил „Нема", което означавало: „Нямам такъв". Така се е затвърдил и неговият прякор – „Немо“. 

„Помислете добре дали сте готови за това“, казва им „Скалата. „Няма да е лесно“. 

„Скалата“ назначава на групата командир от своя екип и ги изпраща на първата им мисия през май - да открият тялото на разузнавач от 93-та бригада. Екипът тръгва пеша, като използва безпилотен квадрокоптер, за да сканира за врага. Те взели със себе си въже, тъй като се опасявали, че руснаците биха могли да минират тялото. Намерили го, завързали въжето и го издърпали. Няма експлозия. Издърпали го на носилка и започнали да се изтеглят.

Изведнъж пушката на единия войник се закачила за колана му и изстреляла патрон. Шумът очевидно предупредил руснаците и избухнала престрелка с пехотата от 93-та бригада, която последвала хората на „Скалата“ с цел да добие нова предна позиция.

Те се отърваха без загуби - по чиста случайност. „Никой не бе загинал, просто бе имало бой и това е всичко", казва „Немо“.

Разузнаване с дрон

Русия има огромно предимство в артилерията, като изстрелва около 10 снаряда на всеки един от Украйна. Украинските сили, които не разполагат с достатъчно боеприпаси, се съсредоточават върху точността, като често използват безпилотни самолети.

Ден след ден „Немо“ и екипът му се отправят към фронта с пикап, след което продължават пеша към територията между фронтовите линии, за да разузнават руските позиции. Изпращат дрона нагоре да търси цели и ги докладва  в щаба - къща в село южно от Барвинково, където командирите предават данните на артилеристите. Артилеристите ще коригират собствения си огън от пряко предаване, излъчвано от дрона с помощта на сателитната интернет система Starlink на Илон Мъск.

Те започват да губят съратници, включително и „Кекс“, пилот, който се втурва сам с дрон, за да локализира руски танк. Той тъкмо бил слязъл от колата си, когато наблизо се взривил снаряд и го убил. Друг, „Белегът“, е изваден от строя заради продължителните последици от наранявания от катастрофа с мотоциклет, която е претърпял преди войната. „Върколакът“ също се отказал заради стари наранявания.

„Контрабас“ бил избран за пилот на дрон. Той казва, че би предпочел да е в щурмови екип заради тръпката. Когато бил у дома, карал с повече от 120 мили в час. „На война няма здрави хора. Всички сме пристрастени към нещо", казва той.

Той се сближил със „Садиста“, който му станал като по-голям брат. „Садистът“ имал твърда обвивка, но мека страна за тези, които допускал до себе си. „Контрабас“ направил видеоклип, в който се разхожда в микробус на фона на музика, а от устните му виси цигара. „Садистът“, който седи до него, го поглежда, а после се усмихва.

И заснема филм, в който „Контрабас“ управлява дрон. „Нашият пилот на работа. Какъв хулиган!" - казва той. "Нашето малко бижу".

Групата на „Скалата“ се беше разраснала до повече от 100 военни. През лятото украинците преминават в настъпление. Те внимателно подготвят нападение над Дибривне, село на север от Барвинково, което ще им осигури достъп до по-високи места.

Екипът на „Немо" прекара пет дни в разузнаване на селото. Те откриват руски бронирани машини и позиции и насочват артилерията да ги поразява. Прекарват часове в записване на видео, за да имат по-добра представа за разположението на терена.

Скоро „Немо“ почувствал, че знае точно къде се намират скривалищата. И казва на „Скалата“, че са готови да тръгнат.

Щурмът се водеше от малки групи от хората на „Скалата“, следвани от войници от 93-та бригада, които трябваше да навлязат в селото пеша и да се срещнат в центъра. Задачата на „Немо“ е да поведе пехотата към селото, като използва знанията, които е натрупал.

Когато екипът му се приближава до гора, пълна с прикрити руски позиции, те чуват звук от експлозии откъм дърветата. Руснаците бягат и бързат толкова много, че задействат собствените си капани.

Украинците влизат в изоставеното село невредими. От близките височини успяват да нанесат по-далечни и по-точни удари по по-ниските терени около други руски села. Веднъж „Контрабас“ облетял с дрон 6 мили - рекорд за пилотите на „Скалата“ - за да предостави кадри, които помогнали на артилеристите да унищожат няколко руски танка. 

На 10 септември „Немо“ и „Контрабас“ отиват да разузнават вражеските позиции в Бражковка, едно от контролираните от руснаците села, но не успяват да открият там руснаци. „Къде, по дяволите, са те?" попита „Немо“. Руснаците са избягали.

Някой да иска чай?

Настроението в групата на „Скалата“ е празнично. Те обикалят селата на лов за трофейни превозни средства, оставени от руснаците, и местата, които те са изоставили.

В щаба на селото „Британецът“ приема нова пратка оборудване от доброволци с огромно въодушевление. Той предлага бисквити и чай - "PG Tips или Йоркшир?" - на гостите си, сред които беше и екипът на WSJ.

От време на време „Британецът“ се спира, за да отговори на обажданията на хората, работещи по-далеч на изток, където руснаците се опитват да пробият.

И изразява съболезнованията си с британския журналист по повод смъртта на кралица Елизабет II. „Добра дама", казва той. Споделял военни шеги със съветника по сигурността на WSJ Лий Брет, бивш рейнджър от американската армия, чиято задача e била да осигури безопасността на репортерския екип.

И отново се връща към темата за дроновете. 

Украйна, казва той, се нуждае от повече оборудване от Запада, защото е като бодигард, който стои между Европа и Русия. „Каква цена плаща Украйна", казва той.

Трябва да вървя

Празничното настроение на украинците е нарушено на 17 септември от обаждане от офицер от 93-та бригада.

Двама офицери, един боен инженер, известен като сапьор, и един шофьор са задействали мина, докато са търсили телата на загиналите през лятото - съобщил офицерът на висшия помощник на „Скалата“. Може ли групата на „Скалата“ да изпрати екип?

"Британец, ти отговаряш за това" - казва „Скала“. „Британецът“ нахлузва бронежилетката и шлема си.

„Трябва да тръгвам“, казва той и скача в кросоувъра KIA на един местен човек, който щял да шофира. Трима други се притискат отзад: „Метър“, огромен 23-годишен младеж с дълга коса, вързана отзад под шарена шапка; „Белият“, студент по компютърни науки, който е свирил на китара във фънк-джаз група; и „Жека“, слаб мъж, който не е стабилен, откакто е претърпял мозъчно сътресение и е бил помолил да не го изпращат на фронтовата линия.

Екипът на WSJ, състоящ се от четирима души, e последван от местен видеорепортер. “Британецът” се опитва да се обади на сапьора, който не беше ранен, за да получи актуална информация за позицията им, но не успя да се свърже.

Прекосяват повреден мост, след което завиват надясно по кален път към село Бражковка, където „Британецът” беше издигнал украинското знаме преди дни. Колите се плъзгат от една страна на друга по калния път, покрай около две дузини небоеспособни руски бронирани машини.

Колите стигат до разклонение на пътя. Единият път води наляво обратно към селото. Другият върви направо, с редица дървета вдясно. На кръстовището има зелен пикап с екипажа на „Немо“ – „Садист“, „Радек“ и един наскоро постъпил новобранец на име „Чех“.

Екипите се готвят за тръгване. „Метър“ безуспешно търси USB-C кабел, за да изстреля дрон. Гледката от небето щяла да им подскаже, че сапьорът вече е измъкнал ранения към пътя, който току-що са напуснали, и че двамата са в безопасност. Вместо това екипите разчитали на остаряла карта.

„Британецът” казал на „Немо“, че познава района. „Тогава ти води“, казва последният. 

„Британецът”инструктира всички да оставят оръжията си в автомобилите. Вероятно ще изтеглят хора и ще е по-добре да разполагат с по-малко екипировка. Той оставя каската си, както и останалите. Някои от тях, включително „Садист“, не носят бронежилетки. Това не е стандартната им практика.

Войниците тръгват по пътеката между дърветата и полето, после завиват по насип и навлязоха в черен път.

„Британецът” се орбъща към единичната редица зад него. „Не вървете прекалено близо“, казва на английски.

Земята е натежала от скорошния дъжд и лепне за ботушите. След няколкостотин метра се натъкват на линия противотанкови мини - зелени метални дискове с големината на пица и взриватели в средата. Те се детонират от тежестта на превозното средство и могат да бъдат безопасно заобиколени пеша. Промъкват се покрай тях.

„Радек“, полският ветеран, размахва металотърсач пред себе си. Той писука непрекъснато, безполезен заради количеството шрапнели, разхвърляни по земята. Изключват го. „Садистът“ вдига един руски ракетен гранатомет като трофей.

Начело „Британецът“ се приближава до един завой. Сигурно не е видял медната жица пред себе си, която е прикрепена към противопехотна мина - правоъгълна пластмасова кутия с размерите на портмоне. Тя е скрита зад тревата сред дърветата на 10 метра вдясно, а ножичните ѝ крачета са вкопани в земята, за да я задържат на място.

Когато кракът на „Британецът“ натисна жицата, тя издърпва щифт във взривателя, който освобождава пружинен ударник, който се удря в ударната капачка и изстрелва детонаторът. Това задейства заряда в мината и задвижва стотици малки парчета метал в дъга към „Британеца“ и войниците зад него.

Няколко от тях се сгромолясват на земята.

Всички замлъкват. „Британецът“ не помръдна. После някой извика: „Паднах".

Непострадалите мъже се струпват около поразените. „Немо“, видял кръвта, напояваща дясната страна на ризата и панталоните му, успява да сложи турникет на крака и ръката си с помощта на „Метър“. 

„Садистът“ се изправя на колене, като се хваща за корема. „Радек“ притиска към лицето си парче марля, за да се опита да спре кървенето от устата си.

Екипът на WSJ e приклекнал, когато избухва взривът, и остава неподвижен, с изключение на фотографа, който се изправя, за да заснеме сцената.

„Помогнете ни", вика „Жека“ с широко отворени очи.

"Останете тук“, казва Лий твърдо, загрижен за безопасността на журналистите. Той се притеснява, че може да се задейства друга мина, докато мъжете се блъскат, за да помогнат на ранените.

„Проверете Британца" - каза някой. „Метър“ се приближава и го поглежда.

„Половината му глава е изчезнала", извиква той.

Мъжете не успяват да измислят как да изнесат ранените, след като са само трима напълно здрави войници.

„Ще трябва да им помогнем да ги пренесат", казва журналистът на WSJ на своя колега Лий. 

Така репортерът Джеймс Марсън поставя дясната си ръка под лявото рамо на „Немо“ и около гърба му. Дясната му ръка хваща дрехите му, влажни от кръвта.

„Не е далеч“, казва, докато тръгват. Питал го за името и дали има деца.

„Да, две" - измърморва „Немо“. „Добре, ще вървим при децата ти", казва журналистът.

Постепенно напипват бавен, но стабилен ритъм. Вървят няколко минути, когато забелязват три бронирани автомобила, натоварени с войници, да се движат по пътя. Спират ги и ги молят за помощ. 

Няколко войници го вдигат от носилката върху одеяло с изображение на лъв. Дясната му ръка се отметва настрани, разкривайки татуировка, която гласи: „Късмет".