Ще намери ли стратегическото съперничество между САЩ и Китай балансиран вариант?

На този етап САЩ възприемат Китай като основен стратегически съперник, заплаха за своето глобално лидерство. От своя страна, Китай припознава в лицето на американската страна една враждебна държава, която я критикува, въпреки че е икономически партньор. Крачката от страна на САЩ на макрониво означава, че системата на международните отношения постепенно преминава към двуполюсен модел, в рамките на който Вашингтон и Пекин ще работят заедно за това по какъв начин да бъде формирана глобалната политика. Това мнение изрази в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Искрен Иванов, политолог, международен анализатор и експерт по международна сигурност и управление на конфликти.

„Китай се е примирил, че постепенно трябва да поема ролята на велика сила, а САЩ си дават сметка, че без сътрудничеството с Пекин няма как системата на международните отношения да съществува в балансиран вариант, който изключва Трета световна война“, коментира той.

По думите му, на този етап Вашингтон не иска конфронтация с Пекин, защото сдържа Русия, Иран и останалите си стратегически съперници на два фронта. „Същевременно Пекин също смята, че не е подготвен за сблъсък с американската страна и няма смисъл от такъв. Парадоксално е, но американско-китайската система от взаимоотношения крепи глобалния мир“, отбеляза анализаторът.

Доц. Иванов подчерта, че ключът към глобалния мир не е в противопоставянето между САЩ и Китай, а в допълването, сътрудничеството и диалога между тях.

Той посочи, че червената линия между двете страни е Тайванският въпрос – за САЩ Тайван е много важна страна, защото по-прекият достъп до нея би дал възможност на Америка за установяване на траен контрол върху Тайванския проток – нещо, с което Китай никога няма да се примири. „Ако червената линия Тайван бъде пресечена, тогава е твърде възможно да се стигне до война“, предупреди политологът.

Доц. Иванов смята, че в случай на опит статуквото в региона да бъде нарушено  – „такова, каквото е залегнало в международното право“, Китай ще реагира, защото ще възприеме подобно нарушение като посегателство срещу своята териториална цялост.

„Инициативата „Един пояс, един път“ е основният стълб на китайската външна политика, защото чрез него Китай прокарва своите икономически интереси, а по този начин и глобалното си влияние. За разлика от САЩ, стратегическата доктрина на Китай е насочена към глобално икономическо присъствие“, посочи експертът.

Според доц. Иванов борбата ще е голяма, защото от една страна, Америка се опитва да запази статута на щатския долар като основна резервна валута, което ѝ позволява да печата пари и да ги използва за разрешаването на военни кризи или интервенции. От друга страна, Китай се опитва да разшири „Един пояс, един път“ и в Близкия изток, докато Съединените щати се борят да запазят влиянието си.

„Русия е в шах, защото постепенно губи своята стратегическа самостоятелност – а именно възможността да действа самостоятелно със своите ресурси за постигане на определени цели“, коментира анализаторът. Той напомни, че руската икономика е изцяло зависима от китайската, а това ограничава полезните ходове на Москва.

„Но неудобният факт е, че Русия лека-полека започва да си връща инициативата на бойното поле в Украйна – това обаче не се дължи толкова на икономическите ѝ връзки с Китай, колкото на подкрепата от страна на Северна Корея“, посочи доц. Иванов и добави, че в момента САЩ трябва да сдържат конкурентите си на два фронта, а това пречи на украинския напредък.

Ще остане ли САЩ единственият актьор с амбиция и възможности да влияе в Азиатско-тихоокеанския регион или регионалният дневен ред в Югоизточна Азия ще се задава от Индонезия? Каква позиция ще има американската политика на срещата на върха на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Сан Франциско и за какво ще се договорят държавните глави на САЩ и Китай?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.