Саудитска Арабия пренаписа своя план за футуристичен мегаполис

През юни Air Products заяви, че строителството на проекта за зелен водород към водещата футуристична визия на Саудитска Арабия, известна като NEOM, е достигнало приблизително 80% по отношение на отделните обекти. Проектът включва мащабно съоръжение за производство на зелен водород, специализирани слънчеви и вятърни паркове и преносна мрежа. След като заработи, се очаква проектът да се превърне в най-големия в света комплекс за амоняк, захранван от възобновяеми източници, пише Oilprice.

Този напредък обаче се разгърна на фона на много по-слаб поток от приходи от петрол, отколкото Рияд очакваше при замислянето на NEOM. Фискалният капацитет на Саудитска Арабия, който все още е силно обвързан с приходите от суров петрол, е подложен на натиск, тъй като цените на петрола останаха доста под нивата, предвидени в ранното планиране на „Визия 2030“. Сорт Брент се затруднява да поддържа достатъчно високи ценови нива, за да финансира множеството мегапроекти едновременно, принуждавайки Кралството да преоцени разпределението на капитала в най-амбициозните си разработки. В резултат на това нарастващите разходи за строителство, съчетани с по-ниските приходи от петрол, накараха престолонаследника принц Мохамед бин Салман да нареди широкомащабна преоценка на NEOM.

Стартиран през 2017 г. от принц Салман, проектът NEOM на стойност 8,8 трлн. долара е замислен като флагман на „Визия 2030“ , насочена към намаляване на дългосрочната зависимост на страната от приходите от петрол. Иронията обаче е, че финансирането на NEOM остава тясно обвързано със самия петролен пазар. Когато цените на суровия петрол се понижат, дискреционните разходи се затягат, а капиталоемките проекти като NEOM са сред първите, които биват преоразмерени.

Един от водещите проекти, Линията, трябваше да бъде централният елемент на NEOM: 170-километров участък от огледални кули, пресичащи пустинята, построен с предположението, че Саудитска Арабия може да разчита на устойчиви приходи от петрол, за да финансира проекти от такъв мащаб.

Този залог вече не се отплаща. Цените на петрола не са генерирали излишъка, от който Рияд се нуждае, за да продължи с реализирането на проекти от такъв мащаб, и Линията беше съкратена до кратък пилотен участък, оставяйки по-голямата част от първоначалния маршрут празна пустиня. Това, което беше представено като единен, непрекъснат мегаполис, сега се разпада, като финансирането се насочва само към части от NEOM, които все още могат да бъдат оправдани, докато Кралството жонглира с по-ниските приходи от петрол и нарастващите вътрешни разходи.

В този контекст проектът NEOM за зелен водород се откроява не защото е имунизиран срещу бюджетен натиск, а защото е един от малкото компоненти, които са пряко съобразени със стратегията на Саудитска Арабия за пазара на петрол. Износът на зелен водород и амоняк все по-често се разглежда като бъдещ поток от приходи, който би могъл да допълни износа на суров петрол, а не да го замени изцяло. Това помага да се обясни защо водородният комплекс продължава да се развива, дори когато други елементи на NEOM са отложени или съкратени.

Това, което се случва в NEOM, се свежда до петрола. Когато цените са високи, Саудитска Арабия може да си позволи да се занимава с проекти от такъв мащаб. Когато не са, плановете се съкращават. Тъй като цените на суровия петрол са под необходимото ниво за Рияд, NEOM се преоразмерява. „Визия 2030“ все още е официалният план, но сега той се оформя от по-слабия петролен пазар, а не от допусканията, направени, когато цените бяха по-високи.