Германският месарски магнат, който наложи интересите на Путин 

Идва раздялата

Тьонис е поканен да разговаря неформално с вътрешни хора от Кремъл по време на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г. И той е имал аудиенции с Алексей Милер, сътрудник на Путин, който оглавява "Газпром".

След това, през 2020 г., той се оттегля от поста председател на борда на директорите на „Шалке 04“. Беше обвинен в расизъм, след като в реч пред годишна среща на германски търговци заяви, че ако африканците имат повече електроцентрали, "ще спрат да правят бебета, когато се стъмни". Той се извинява. Но също така беше затънал в дълбока криза, след като епидемия от COVID в един от заводите му предизвика критики към работните практики от страна на правителствен министър и активисти за правата на работниците. Компанията заяви, че много от обвиненията са неверни.

През август 2021 г. беше обявено, че Тьонис и неговият миноритарен партньор са продали руските си предприятия на тайландска фирма. Според известие на купувача до тайландската фондова борса покупната цена е била приблизително 22 млрд. рубли, или около 300 млн. долара. Сделката е била завършена в края на 2021 г., показват данните за собствеността на руските компании, седмици преди да започне пълномащабната инвазия в Украйна. В изявлението си до Ройтерс Тьонис казва, че компанията е решила да продаде, защото първоначалните планове за руския бизнес вече не са били осъществими, а офертата от тайландската фирма е била изгодна.

На 28 февруари миналата година, четири дни след инвазията, „Шалке 04“ прекрати спонсорския си договор с „Газпром“, а логото на газовия гигант беше премахнато от фланелките на играчите.

На следващия ден Тьонис праща туит, в който се казваше: „Шокиран съм от унищожителната война на Путин в Украйна и я осъждам по най-категоричен начин. Грешах за него, както и много други. Нашите бизнес дейности в Русия бяха прекратени през 2021 г. И „Шалке“ също приключи с „Газпром“. Всичко беше направено както трябва“. 

И допълва в социалната мрежа: „Мислите ми са с всички украинци, засегнати от тази безсмислена война“. 

През март Тьонис е заснет да посещава полски склад, в който се разпределя хуманитарна помощ за Украйна. Сред помощта, която той предостави: дълготрайни консервирани колбаси. В рамките на друга инициатива той се опитва да наеме бежанци на работа в завода си в Реда-Виденбрук. Местните жители разказват пред Ройтерс, че той ползва къща край езерото в града, а местният клуб по стрелба го посочва като почетен председател.

A 65-годишният милиардер е същият човек, който стана обект на сериозна критика, след като над 1000 служители в негова кланица в провинция Северен Рейн-Вестфалия дадоха положителен тест за Covid-19. Във фабриките му за месо работят предимно хора от Румъния, България и Полша (вече и Украйна). Те са настанени в лоши условия и получават мизерно заплащане.

В края на март група за помощ, наречена "Приятели на Медика", съобщи, че служители на Toennies са разнасяли листовки в център за приемане на бежанци в полския граничен град Пшемишъл, предлагайки заплати, започващи от 11 евро на час - минималната заплата в Германия за сектора по това време. Участници в кампанията за защита на правата на работниците мигранти обвиниха компанията, че експлоатира човешката болка. На 31 март компанията направи изявление, в което се казва, че е предлагала работа на бежанци на границата като хуманитарен жест, но е преосмислила и е решила да преустанови инициативата. „Съжаляваме, но може би прибързахме", заяви компанията. Toennies пояснява пред Ройтерс, че по-голямата част от работниците ѝ получават над минималната работна заплата. Във фабриките за месо работят предимно хора от Румъния, България и Полша. Снимка: EPA/SASCHA STEINBACH

Въпреки това някои украинци са се възползвали от помощта на месния магнат. Две украинки, избягали от войната, разказват пред Ройтерс, че тази година са работили заедно с няколко десетки други украинци в завода на Toennies в Реда-Виденбрук. Едната от жените разказва, че работи на смени, като стои до конвейерна лента и опакова, сортира и претегля месо. Тя казва, че печели по 12,20 евро на час и живее в двуетажна къща с група други работници.

Тя казва, че не знае, че шефът ѝ е имал бизнес в Русия. За нея най-важното е, че Toennies ѝ е даларабота на сигурно място, далеч от насилието в Украйна.

„Селото ми беше ударено два пъти. Ракети. Те бомбардираха покрайнините на селото. Бомбардираха и горите", казва тя.

Путин се бе направил на „добър човек", разсъждава тя и добавя, че може би Тьонис не е видял какво се случва в действителност.