Зад ходовете на Бесънт Wall Street вижда тревога на облигационния пазар

Трейдъри и стратези на Wall Street смятат, че министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт изпраща нови сигнали, че има желание да не допуска доходността по облигациите да се повишава рязко.

В рамките на една седмица той предприе няколко стъпки, които според тях са насочени към намаляване на натиска върху пазара на американски държавни облигации, след като доходността по дългосрочните облигации се повиши до 19-годишен връх, увеличавайки разходите за финансиране за всички - от купувачите на жилища до голяма част от американския корпоративен сектор, пише Bloomberg.

Първо, той организира първата валутна интервенция на САЩ за подкрепа на йената от 1998 г. насам, намалявайки риска Япония да започне да продава американски държавни облигации, за да набави доларите, необходими за самостоятелна подкрепа на валутата си. Бесънт също така посочи възможност в рамките на Федералния резерв, от която Токио би могъл да се възползва в бъдеще.

След това, при обявяването миналата седмица на тримесечния план за продажба на държавен дълг, една малка, но неочаквана промяна в насоките на Министерството на финансите беше възприета като сигнал, че се отваря възможност за потенциално намаляване на емисиите на дългосрочни облигации.

Бесънт също така активно използва телевизионни интервюта и социалните мрежи, за да защитава новата комуникационна стратегия на председателя на Фед Кевин Уорш. След заседанието миналия месец Уорш допринесе за рязкото покачване на доходността, след като не успя да обясни как или кога централната банка на САЩ може да предприеме действия за ограничаване на инфлацията.

Взети заедно, тези ходове показват, че Бесънт се опитва да направи всичко, което е в правомощията му, за да ограничи покачването на доходността по дългосрочните облигации. Тя се повишава заради устойчивата инфлация и годишни бюджетни дефицити за почти 2 трлн. долара, които водят до постоянно увеличаване на предлагането на нов държавен дълг.

„Фед и Министерството на финансите трябва да започват да се тревожат за нивата на доходността в дългосрочния край на кривата“, коментира Прия Мисра, портфолио мениджър в JPMorgan Asset Management. „Интервенцията в Япония, подкрепата за Уорш и възможното намаляване на предлагането в дългосрочния сегмент може да са опити на Министерството на финансите да сигнализира, че е наясно с движението на лихвения пазар и не се колебае да използва различните инструменти, с които разполага.“

В крайна сметка влиянието на Скот Бесънт е ограничено предвид по-мощните фактори, които действат на пазара. В понеделник доходността по американските държавни облигации леко се повиши заедно с цените на петрола поради липсата на видим напредък към прекратяване на войната на САЩ и Израел в Иран. Това заличи част от спада, отчетен в петък след доклад на Министерството на труда, който показа значително отслабване на пазара на труда.

Въпреки това действията на Министерството на финансите бяха възприети като знак, че то е готово да направи каквото може, за да понижи разходите по заемите - нещо, което президентът Доналд Тръмп многократно е посочвал като приоритет.

В началото на миналата година, след завръщането на Тръмп в Белия дом, Бесънт заяви, че основният фокус на администрацията е понижаването на доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която служи като ориентир за ипотеките и други видове кредити. По думите му фискалната политика на администрацията ще помогне за постигането на тази цел чрез съкращаване на държавните разходи, което би трябвало да допринесе за отслабване на инфлацията.

През ноември, говорейки за ролята си като „главния продавач на облигации на нацията“, Бесънт, който е бивш управител на хедж фонд, заяви, че доходността по държавните облигации е „важен барометър за измерване на успеха“.

Но съкращенията на разходите на администрацията оказаха малък ефект, а данъчните облекчения ще увеличат значително държавния дълг през следващото десетилетие. Атаките на Тръмп срещу Фед - той отново отправи заплаха да уволни члена на Управителния съвет Лиса Кук миналата седмица - разтревожиха инвеститорите, тъй като поставят под въпрос независимостта на централната банка. В същото време скокът на цените на петрола заради войната в Иран предизвика нов инфлационен шок, който помогна доходността по 10-годишните облигации да се повиши до около 4,66% - по-високо ниво от това в началото на втория мандат на Тръмп.

„При възприетата политика на разходи и предвид войната ще бъде трудно да се намали натискът в дългосрочния край на кривата“, посочва Джон Велис, макростратег за САЩ в BNY.

На този фон последните действия на Министерството на финансите бяха възприети като опит да се предотврати допълнително покачване на дългосрочните лихви.

На пръв поглед решението на Скот Бесънт да купува йени имаше за цел да помогне на съюзник. Но то може да намали натиска върху японския облигационен пазар, където повишаването на доходността напоследък допринесе за разпродажбата на американски държавни облигации. Освен това може да ограничи необходимостта на Япония да продава американски облигации, за да набави доларите, нужни за защита на собствената ѝ валута.

Той също така подкрепи увеличаването на размера на репо инструмента на Фед, който позволява на чуждестранни централни банки да заемат долари срещу притежаваните от тях американски държавни облигации.

„Очевидно сме достигнали момент, в който пазарът на американски държавни облигации е толкова уязвим заради покачването на дългосрочните лихви, че насърчаваме чуждестранните инвеститори да не продават“, казва Питър Буквар, главен инвестиционен директор на Onepoint Bfg.

Няколко дни след валутната интервенция представители на Министерството на финансите направиха неочаквана промяна в насоките към пазара на облигации в рамките на тримесечното съобщение за рефинансиране. Този документ се използва за формиране на очакванията относно мащаба на предстоящите емисии на държавен дълг.

Вместо да заявят, че продължават да оценяват възможни бъдещи „увеличения“ на продажбите на купонни облигации и облигации с плаваща лихва, както беше посочено по-рано, от Министерството на финансите заявиха, че обмислят потенциални „промени“.

Инвеститорите в облигации възприеха това като сигнал, че е възможно да бъде намалена продажбата на дългосрочни облигации, които са под най-силен натиск. Около 61% от клиентите, анкетирани от BMO Capital Markets, вече очакват следващото движение в размера на 30-годишните емисии да бъде надолу, а не нагоре.

Подобни промени в матуритетната структура обаче могат да стигнат само дотук. Най-вече ще са необходими доказателства, че инфлацията отново е поставена под контрол - след пет години, в които тя надвишаваше целта на Фед от 2% - за да бъдат убедени инвеститорите в облигации да отпускат средства при по-ниска доходност.

След като коментарите на Уорш след заседанието предизвикаха разпродажба на облигации, поставяйки под съмнение способността му да се справи с инфлацията, Бесънт защити новия председател на Фед. В интервю за CNBC миналата седмица той заяви, че пазарите имат нужда от „детоксикация“ от коментарите на Фед и че е уверен, че централната банка „ще намери баланс между ангажимента си за икономически растеж и забавяне на инфлацията“.

Фийби Уайт, ръководител на стратегията за лихвените проценти в САЩ в UBS Group, посочва, че последните действия на Министерството на финансите вероятно ще имат ограничено въздействие.

Но според нея те показват, че „ако Министерството на финансите може да направи нещо, за да не позволи на дългосрочната доходност да се повиши, то ще използва наличните инструменти“.