Тръмп натиска Пауъл от Фед да намали лихвите с цял процентен пункт

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призовава Федералния резерв да намали лихвените проценти с цял процентен пункт. Така Тръмп засилва натиска върху управителя на американската централна банка Джером Пауъл, пише Bloomberg.

„Твърде късно“ за Федералния резерв е катастрофа!“, писа Тръмп в социалната си платформа, като използва подигравателен прякор за Пауъл: „Въпреки него, нашата страна се справя чудесно. Давай цял процент, Ракетно гориво!“

Макар че искането на Тръмп за намаляване на лихвата с цял процентен пункт е необичайно, призивът му централната банка да понижи лихвените проценти не е нов.

Президентът, който за първи път номинира Пауъл за поста по време на първия му мандат в Белия дом през 2017 г., редовно се оплаква, че ръководителят на Федералния резерв е твърде неохотен да намали лихвените проценти. Тръмп настоя Пауъл да понижи лихвените проценти на среща в Белия дом миналия месец.

Тръмп заяви също така в петък, че обмисля наследник на Пауъл, чийто мандат като управител на Фед изтича през май 2026 г. „Ще излезе много скоро“, коментира той пред репортери в Air Force One, без да назовава потенциални кандидати.

Среща на управителите на Федералния резерв е планирана на 17-18 юни във Вашингтон и се очаква те да оставят основния лихвен процент непроменен. Много от централните банкери искат да имат повече яснота относно това как политиките на Тръмп по отношение на търговията, имиграцията и данъчното облагане ще се отразят на икономиката, преди да променят лихвите.

Би било изключително необичайно Федералният резерв да намали основния си лихвен процент с цял процентен пункт на една среща, освен ако няма тежък икономически спад или финансова криза. За последно централната банка намали основната си лихва с цял пункт през март 2020 г., когато американската икономика се сриваше заради пандемията, масовите блокади и съкращенията, довели до дълбока рецесия.

Фед се стреми към 2% инфлация и коригира лихвените проценти с цел поддържане както на стабилни цени, така и на максимална заетост – и двете отговорности са възложени на институцията от Конгреса. Твърде бързото понижаване на лихвените проценти може да засили инфлационния натиск, докато задържането им на високи нива твърде дълго може да ограничи икономиката повече от желаното.

Тръмп публикува призива си в социалните медии, след като нови данни показаха, че растежът на работните места в САЩ се е забавил през май, но все пак е бил по-добър от очакваното. Същевременно нивото на безработица се е задържало на ниво от 4,2%.

В отделно изявление Белият дом рекламира „процъфтяващата икономика“, включително увеличаване на работните места, нарастващи заплати и овладяване на инфлацията.

През последните седмици централните банкери коментират, че пазарът на труда стои на стабилна основа, което според тях е допълнителна причина да запазят разходите по заемите без промяна засега - особено на фона на инфлацията, която все още е над целевата им стойност.

В последващо съобщение Тръмп обвинява Пауъл, че „струва на страната ни цяло състояние“, като поддържа лихвите на сегашното им ниво. Според президента разходите по заемите на федералното правителство са се увеличили, а трябва да бъдат, както той пише, „МНОГО ПО-НИСКИ!!!“.

Разходите по заемите в САЩ се увеличиха през последните години, тъй като Федералният резерв повиши лихвените проценти, за да се бори с исторически високата инфлация. Средният лихвен процент по непогасените държавни ценни книжа на САЩ в момента е около 3,36%, което е доста над нивата, на които правителството се радваше, преди Федералният резерв да започне да повишава лихвите.

Миналата фискална година разходите за лихви по дълга на правителството бяха еквивалентни на 3,06% от брутния вътрешен продукт, най-високото съотношение от 1996 г. насам.

Тръмп и републиканците в Конгреса обещаха да ограничат държавните разходи и да намалят дефицитите, но данъчният закон, който те предлагат, вероятно ще постигне точно обратното, според няколко оценки. Независимата Бюджетна служба на Конгреса заяви в четвъртък, че добавените разходи за лихви заради законопроекта ще достигнат 551 млрд. долара за едно десетилетие.

Оценките на Бюджетната служба на Конгреса не отчитат други потенциални ефекти, като например тласък на растежа. Агенцията отделно е оценила, че разходите за лихви ще намалеят, ако високите мита останат в сила, което ще намали нуждите от заеми.