Джером Пауъл предупреди за по-високи лихвени проценти в дългосрочен план

Дългосрочните лихвени проценти в САЩ вероятно ще бъдат по-високи, тъй като икономиката на страната постоянно се променя. Това заяви гуверньорът на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, цитиран от CNBC.

В коментарите си, които бяха съсредоточени върху прегледа на политическата рамка на централната банка, направен за последен път през лятото на 2020 г., Пауъл отбеляза, че условията са се променили значително през последните пет години.

През този период Фед стана свидетел на период на рязко ускоряване на инфлацията, което го тласна към исторически агресивни повишения на лихвените проценти. Пауъл заяви, че дори при дългосрочните инфлационни очаквания, които до голяма степен съответстват на целта на Фед от 2%, ерата на почти нулевите лихвени проценти едва ли ще се завърне скоро.

„По-високите реални лихвени проценти може да отразяват и възможността инфлацията да бъде по-нестабилна занапред, отколкото в междукризисния период около 2010 г.“, каза централният банкер в рамките на конференцията Thomas Laubach Research Conference във Вашингтон. “Може би навлизаме в период на по-чести и потенциално по-устойчиви шокове в предлагането - сериозно предизвикателство за икономиката и за централните банки“, добави той.

След финансовата криза през 2008 г. Фед задържа основния си лихвен процент по кредитите близо до нулата в продължение на седем години. От декември 2024 г. насам овърнайт лихвеният процент по кредитите е в диапазона 4,25%-4,5%.

Забележките относно „шоковете в предлагането“ са сходни с тези, които Пауъл направи през последните няколко седмици, предупреждавайки, че промените в политиката могат да поставят Фед пред трудното балансиране между поддържането на заетостта и контролирането на инфлацията.

Въпреки че не спомена митата на президента на САЩ Доналд Тръмп в коментарите си, гуверньорът отбеляза през последните дни вероятността те да забавят растежа и да ускорят инфлацията. Степента на всяко от двете въздействия обаче е трудна за изчисляване, особено след като Тръмп отстъпи от по-агресивните налози и обяви 90-дневен преговорен период.

Въпреки това Фед не е склонен да облекчава паричната си политика, след като миналата година намали референтната си лихва с цял процентен пункт.

Поглед назад и напред

Що се отнася до текущия преглед на рамката, Фед ще се стреми да разработи петгодишен план за метода, по който ще взема решенията си, както и за начина, по който те ще бъдат обявявани пред обществеността.

Пауъл заяви, че този път процесът ще разгледа редица фактори. Те включват начина, по който Фед говори за очакванията си за бъдещето, като същевременно ще включва и поглед назад към начините, по които може да коригира последния преглед.

По време на вълненията през лятото на 2020 г. Фед обяви подход на „гъвкава средна инфлационна цел“, който ще позволи инфлацията да бъде малко по-бърза от нормалното в интерес на осигуряването на пълна и приобщаваща заетост. Инфлационното таргетиране обаче скоро се превърна в остаряла тема, тъй като цените се повишиха рязко след пандемията от Covid-19, принуждавайки Фед да предприеме поредица от исторически агресивни повишения на лихвените проценти.

В настоящия преглед ще бъде разгледано как Фед отчита „недостатъците“ в постигането на целите си за инфлация и заетост.

Джером Пауъл и колегите му първоначално отхвърлиха рязкото ускоряване на инфлацията през 2021 г. като „преходно“ поради специфичните за пандемията фактори. Няколко представители на централната банка обаче заявиха, че приемането на рамката за 2020 г. не е било фактор за решението им да задържат лихвените проценти близо до нулата, дори когато инфлацията набираше скорост.

„В досегашните ни дискусии участниците посочиха, че според тях би било уместно да преразгледаме формулировката около дефицитите“, каза Пауъл. „И на заседанието ни миналата седмица имахме подобна позиция по отношение на таргетирането на средната инфлация. Ще гарантираме, че новото ни консенсусно изявление е устойчиво на широк спектър от икономически среди и развития“, добави той.

По-нататък, разглеждайки идеята за потенциалните шокове в предлагането и тяхното въздействие върху политиката, централният банкер заяви, че прегледът ще се съсредоточи върху комуникацията.

„Въпреки че академичните среди и пазарните участници като цяло оценяват комуникацията на Фед като ефективна, винаги има какво да се подобри“, каза той. „В периоди с по-големи, по-чести или по-различни шокове ефективната комуникация изисква да предадем несигурността, която обгражда нашето разбиране за икономиката и перспективите. Ще проучим начините за подобряване“, увери финансистът.

Пауъл не посочи конкретна дата, на която прегледът ще бъде завършен, а само даде знак, че очаква това да се случи „през следващите месеци“.