ЕС трябва да действа бързо по отношение на замразените активи на Русия

Новият мирен план на американския президент Доналд Тръмп за Украйна може да навреди на европейската сигурност. Ето защо е жизненоважно Европа да направи нещо мащабно, за да се увери, че президентът на САЩ ще вземе предвид позицията на страните от континента.

Най-добрият вариант би бил Европейският съюз (ЕС) да използва суверенните руски активи на стойност 210 млрд. евро, които е замразил, за да помогне на Украйна, пише колумнистът на Ройтерс Хюго Диксън. Според него това би показало на Тръмп, че блокът е играч.

Европейската комисия (ЕК) всъщност иска да направи точно това, но не успя да убеди Белгия да подкрепи нейната версия за „репарационен заем“, обезпечен със замразените активи. Euroclear, депозитарят със седалище в Брюксел, държи 185 млрд. евро от замразените. Белгийското правителство се притеснява, че Москва може да съди страната и Euroclear, ако парите се насочат към Киев.

Следователно ЕС трябва да разгледа алтернативни начини за структуриране на репарационен заем. Един от вариантите, за чието създаване авторът на текста е помогнал, включва преместване на цялата руска сметка, с всички рискове, от Белгия към ново дружество със специална цел, което да отпусне заема.

С такъв вариант Белгия вероятно ще се съгласи, защото самият премиер на страната Барт де Вевер е коментирал, че ако има някой, който иска да вземе целия баланс на Euroclear... и ще подпише за всички рискове, той може да го вземе... Аз искам да се отърва от него.“

Задава се парична криза за Киев

Украйна е изправена пред криза с паричните средства, която Комисията оценява на 136 млрд. евро през следващите две години. Ако Киев остане без пари, може да няма друг избор, освен да приеме мизерните мирни условия, предложени от Вашингтон. Това би включвало отказ от територия и намаляване на числеността на въоръжените сили на страната, което я прави уязвима от бъдеща руска агресия.

Някои страни от ЕС също могат да бъдат изложени на риск от същото.

Блокът има две основни възможности да осигури на Украйна пари. Едната е да се заеме със собствения си джоб. Това е трудно да се направи предвид фискалните ограничения. Другата е да използва замразените активи на Русия.

Заемът за репарации е правно солиден начин да се направи това, като не се ограничава до конфискация на парите. От гледна точка на Украйна това би имало същия ефект. Киев би трябвало да изплати заема само ако Русия плати военни репарации за нахлуването на украинска територия, както е длъжна да направи съгласно международното право.

Комисията се опитва да успокои Белгия, като накара държавите членки на ЕС да споделят разходите, ако Русия оспори успешно плана. Брюксел обаче не успя да осъществи тази сделка, когато лидерите на 27-те държави се срещнаха през октомври. В последния документ по темата, публикуван миналата седмица, също се признава, че безизходицата не е преодоляна.

Следователно би било разумно да се опита алтернативен подход с Белгия. В крайна сметка цената на провала може да бъде огромна. Украинският морал би се сринал, а руският президент Владимир Путин би си помислил, че е на ръба на победата. Тръмп също би заключил, че ЕС не е способен на единство.

ЕС трябва бързо да го разубеди – и то вероятно преди следващата планирана среща на европейските лидери на 18 декември. Въпреки че американските и украинските представители проведоха среща относно мирния план, Тръмп засилва натиска си над Киев, като обвинява Украйна в неблагодарност.

Двойно препятствие

Прехвърлянето на руската сметка от Euroclear към компания със специална цел ще премести мушката от Белгия, но и ще затрудни Москва да си върне парите. Планът на Комисията включва ЕС да заеме пари от Euroclear и да ги отпусне на Украйна. В случай че Русия успее да размрази активите си, без да плаща репарации, Киев няма да може да изплати заема, но ЕС все пак ще трябва да изплати сумата на Euroclear.

Този риск не е хипотетичен. Мирният план на Тръмп предвижда 100 млрд. долара от замразените активи да бъдат инвестирани в ръководени от САЩ усилия за възстановяване и инвестиции в Украйна. Вашингтон би получил половината от печалбата.

Европа би добавила 100 млрд. долара от собствените си средства. Останалата част от замразените руски активи – приблизително още 200 млрд. долара, като се вземат предвид сумите, замразени извън ЕС, биха били вложени в отделен инвестиционен инструмент между САЩ и Русия.

Макар че блокът би могъл да каже „не“, президентът на САЩ може да откаже да доставя оръжия и разузнавателна информация на Украйна, както направи през март. САЩ вече заплашиха да направят това, ако Киев не приеме плана, съобщават двама независими източници на Ройтерс. Тогава съпротивата на ЕС може да се разпадне.

Така че колкото повече пречки може да постави блокът пред Русия да си върне парите, толкова по-добре. Преместването на активите в дружество със специална инвестиционна цел, което след това би ги инвестирало в репарационен заем, би помогнало. В тази ситуация Кремъл няма да постигне много при размразяване на парите, а ще получи разписка от Украйна, в която се казва, че ще изплати заема, ако Русия плати репарации.

След това Москва би могла да се опита да убеди европейския съд, че ЕС е използвал активите ѝ незаконно и трябва да плати обезщетение. Това обаче ще е доста трудно. В края на краищата, прехвърлянето на сметката към дружество със специална инвестиционна цел не би се равнявало на конфискация. Русия би останала бенефициентният собственик на активите.

Съществува и прецедент за прехвърляне на държавни средства. След падането на Саддам Хюсеин иракски активи извън страната бяха прехвърлени към сметка във Федералния резерв на Ню Йорк. Заемането на руски средства на Украйна също не е конфискация, тъй като те биха били ефективно инвестирани в собственото задължение на Москва да плати щети. От гледна точка на Кремъл няма загуба от заем за репарации: ако Русия плати щети, тя получава парите си обратно. Ако не изпълни това задължение, тя спестява същата сума пари, която губи от инвестицията си.

В този сценарий Русия би трябвало да прескочи две препятствия, преди да си върне парите. Не само ще трябва да се размразят средствата, но и да се спечели съдебна битка. Това би дало на ЕС много по-силна защита, но блокът трябва да действа бързо.