Опитът за придобиване на Commerzbank от UniCredit подчертава хаоса в Европа

В Европа нищо не се случва бързо - и това включва големите банкови сливания. Сега би трябвало да е идеалният момент UniCredit да предприеме пълно поглъщане на Commerzbank - германския кредитор, в който италианската банка държи дял от края на 2024 г. Но тази сделка вероятно ще се проточи с години и може никога да не бъде осъществена. Това е в ущърб на Европа, пише Bloomberg.

Да, налице е подновена подкрепа за насърчаване на изграждането на т.нар. европейски индустриални шампиони сред политиците, готови да признаят заплахите от Китай и САЩ. Също така, банковите регулатори в региона следят склонността на Америка към дерегулация. Но дори притиснати от безкомпромисната силова политика на президента Доналд Тръмп, европейската бюрокрация и вътрешните борби налагат ненужни ограничения по пътя към прогреса.

Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел е изправен пред политическа опозиция срещу придобиването на Commerzbank в Германия, както и пред регулаторни пречки, но той има дългосрочна визия.

„Комбинирането на UniCredit и Commerzbank би могла да изпрати ясен сигнал не само към Германия, но и към Европа, изграждайки федерална, паневропейска група и европейски шампион, който другите да следват“, заяви той пред инвеститори по-рано тази седмица.

Орчел твърди, че това всъщност не е трансгранична трансакция, представяйки я като вътрешно обвързване между Commerzbank и германското подразделение на UniCredit - HVB. И вместо да отправи истинска оферта за придобиване с премия, през март той предложи скромна оферта от 35 млрд. евро.

Обосновката е техническа: целта е да се позволи на дела на UniCredit в Commerzbank да надхвърли 30%, без да се задействат допълнителни задължителни оферти в продължение на 12 месеца. Анализатори и някои инвеститори виждат това като умна тактика от опитен посредник в сделките, но други я приемат като натиск върху германската банка и нейните акционери. Това рискува да тества търпението на всички, чието одобрение в крайна сметка ще се нуждае Орчел.

Германският канцлер Фридрих Мерц изрази неприязънта си към подхода на Орчел на среща с местни банкери в понеделник. „Да, имаме нужда от големи банки в Европа, но това не означава, че всяка форма или вид поглъщане е добре дошла в Германия“, заяви той, добавяйки, че правителството му отхвърля агресивните методи.

Това отразява класически недостатък в политическия и икономически характер на Европейския съюз (ЕС) от самото му създаване: всяка държава иска нейните институции да играят водеща роля във всяка комбинация или сътрудничество. Промяната може и да предстои, но скоростта остава бавна.

Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел. Снимка: Bloomberg

Европейската комисия (ЕК) в момента преразглежда своите антитръстови правила, което засили надеждите, че ограниченията върху големи сливания могат да бъдат облекчени, особено в отбраната, енергетиката и телекомуникациите - всички индустрии, при които блокът трябва да развие по-голяма самостоятелност. Въпреки това еврокомисарят по въпросите за конкуренцията Тереза ​​Рибера се аргументира срещу облекчаването на правилата. Оптимистите се надяват, че това е само част от обичайния пазарлък, който съпътства всякакви промени в правилата на ЕС

Необходимостта от по-добри предпазни мерки срещу по-големи и по-агресивни международни съперници получи ново признание след доклада за европейската конкурентоспособност на бившия гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги през 2024 г. И това само се подкрепя от нестабилния Вашингтон, откакто Тръмп се завърна в Белия дом.