Опитът за придобиване на Commerzbank от UniCredit подчертава хаоса в Европа

Но няма особена логика в това да се създават индустриални шампиони, ако нямате достатъчно големи кредитори и финансови пазари, които да бъдат основният им източник на финансиране. Американските банки вече заплашват да засилят присъствието си в европейските корпоративни финанси, като администрацията на Тръмп настоява усилено за по-хлабави капиталови правила, което ще даде на американците по-голям капацитет за конкуренция.

Трябва да се отбележи и това, че ЕЦБ дава своя принос за подобряване на перспективите за банкова консолидация. От 2008 г. насам основната бариера не е антитръстовото законодателство, а фактът, че банките не могат свободно да разпределят пари през националните граници в еврозоната, камо ли в по-широкия ЕС. Миналата седмица ЕЦБ предложи промени за преодоляване на тези ограничения, които биха направили съществуващите многонационални банки като UniCredit и BNP Paribas по-ефективни и биха помогнали за по-лесно постигане на ползите от трансграничните сливания. Всичко това подкрепя сделка като опита на UniCredit да придобие Commerzbank.

Един амбициозен бивш инвестиционен банкер като Орчел би трябвало да е нетърпелив да ускори процеса, но дори UniCredit очаква да се движи много бавно. Да, банковите и антитръстовите правила на ЕС представляват пречки, а противопоставянето на германските синдикати, притеснени от съкращенията на работни места, също трябва да бъде преодоляно. Но макар управлението на дела на Commerzbank от страна на Орчел да е финансово проницателно, то рискува да изглежда като прикрит опит за придобиване на контрол, без да се плаща истинската цена. Това няма да се хареса на никого.

Орчел очерта защо един хитър подход за придобиване на контрол не би проработил за UniCredit: най-общо казано, зациклянето с дял някъде между обикновено мнозинство и пълен контрол се оказва твърде скъпо по отношение на капиталовите изисквания и би означавало ниска възвръщаемост на инвестицията на UniCredit.

Но това не е посланието, което би се запечатало в съзнанието на Commerzbank или нейните инвеститори: те щяха да чуят Орчел като голям инвеститор активист, който критикува представянето на настоящото ръководство и се опитва да продиктува стратегическа реформа отвън. Главният изпълнителен директор на Commerzbank Бетина Орлоп го нарече спекулативна атака срещу успешен бизнес модел.

По-широката картина тук е свързана с нуждата на Европа от по-големи, международно конкурентни компании и кредитори. UniCredit трябва да положи реални усилия да създаде потенциален регионален шампион – а бюрократите и политиците трябва да са готови да насърчават подобни сделки. Вместо това имаме мудни публични преговори, които приличат повече на предстоящ развод, отколкото на предложение за брак. Това не е начинът да се изгради по-силна Европа.