Как Европа може да опрости банковите правила?

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) продължават да казват, че искат да опростят прекомерно обременяващите регулации, за да подпомогнат повишаването на конкурентоспособността и да съживят вялото икономическо развитие на блока. Скромно предложение от Европейската централна банка (ЕЦБ), насочено към разплитане на капиталовите правила, би било добро начало, пише Bloomberg.

Ако ЕС желае динамична и устойчива банкова система, няма по-прост гарант от собствения капитал - финансиране от инвеститори, които автоматично споделят печалбите и загубите. Колкото повече капитал имат банките, толкова по-добре могат да поемат рискове, без да се излагат на риск от фалит.

Европейските регулатори увеличиха капиталовите изисквания след финансовата криза от 2008 г. Но трябваше да постигнат компромис с банковите ръководители, които предпочитат да работят с по-малко собствен капитал и повече дълг (ливъридж), който се ползва с данъчни предимства и повишава някои показатели за рентабилност.

Резултатът: сложна форма на капитал, известна като допълнителни инструменти от първи ред (additional tier-one securities или AT1). В добри времена те действат като дълг - повишават възвръщаемостта на капитала и плащат лихви, които се приспадат от облагаемия доход. В лоши времена трябва да действат като собствен капитал: при преминаване на предварително определени прагове или по нареждане на регулатор, банките могат да спрат плащанията или напълно да отпишат тези инструменти.

Банките в ЕС вече имат над 140 млрд. евро AT1 в обращение, като в някои случаи те съставляват повече от 10% от основния им капитал от първи ред.

Но AT1 не изпълниха предназначението си. Те всъщност ерозират собствения капитал точно когато той е най-необходим, защото банките обикновено продължават да плащат от страх да не разгневят инвеститорите. Прагът за поемане на загуби се задейства твърде късно, за да предотврати фалити. Несигурността кога и как ще бъдат активирани допринася за напрежение. Властите трудно ги използват: швейцарските регулатори бяха въвлечени в продължителни съдебни спорове за решението си да отпишат AT1 при краха на Credit Suisse през 2023 г.

Като част от по-широк преглед на банковата регулация Европейската централна банка предложи набор от възможни решения. Макар да има начини AT1 да се подобрят, най-доброто предложение е и най-простото: да бъдат заменени със старомоден собствен капитал, който поема загубите без излишно объркване.

Банкерите обаче възразяват. Те са прави, че повече собствен капитал може да увеличи цената им на финансиране (главно защото ще се възползват по-малко от данъчно облагодетелствания дълг). Но дали, както твърдят, това би подкопало способността им да се конкурират с по-силно задлъжнели конкуренти? Изследванията на ЕЦБ категорично сочат обратното: крехкостта едва ли е дългосрочно предимство. Разбира се, замяната на над 140 млрд. евро AT1 трябва да стане постепенно. Но всяко допълнително евро собствен капитал би направило банковата система на ЕС по-силна в момент, когато устойчивостта е от решаващо значение.

ЕЦБ не може да действа сама. Лидерите на ЕС трябва да приемат съответното законодателство - трудна задача предвид съпротивата на индустрията и предизвикателството да се координират много държави членки. Те трябва да изложат прост аргумент: по-силната банкова система е в интерес на всички.