Петър Ганев: За втори път бюджетът е залог на политическия хаос

За втори път бюджетът е залог на политическия хаос, заяви пред БНР старши анализаторът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев и подчерта, че сме свидетели на политически, а не на икономически ходове. По думите му на практика "това е историята на последните две години".

Той припомни, че ситуацията беше същата в края на миналата година и подчерта, че втора година сме с удължителен закон. Според него има опасност този път удължителният закон да продължи по-дълго.

"По-добре бюджет да има – това дава спокойствие за всички. По-добре е и правителство да има. Когато имаме поредни служебни правителства, и то за дълъг период, това носи проблеми и те са видими. За да имаме финансова стабилност, ни трябва първо бюджет и второ – редовен кабинет", е мнението на Петър Ганев.

По думите му на теория е възможно да завършим календарната година без бюджет за нея. „Хубаво е обаче за капиталовите програми някаква нова бюджетна рамка да бъде приета“, посочи той и обясни, че много от разплащанията и договорите се сключват в края на годината. Според него при липса на рамка, „което не е отигравано“, не се знае как това би повлияло на различните капиталови разходи.

"Сигналът е такъв, че ако до края на април няма правителство, служебният кабинет ще внесе бюджет. Ще има един бюджет. Базовият сценарий ще е с 3% дефицит, затова виждаме пакет от данъчни закони, който свива дефицита, т.е. премахва някои неща по отношение на ДДС, вдига някои акцизи, данък свръхпречалба, който може би е най-спорният и аз не виждам как той би минал. Ако искаме да имаме в рамките на този удължителен закон приет бюджет, до края на април трябва да се внесе самият бюджет и средносрочната рамка и през май месец да се гласува", коментира икономистът.

Той предположи, че бюджетът е възможно да се приеме и половинчато. „Не мисля, че целият пакет от данъчни закони може да мине“, каза той и допълни, че най-спорен е данъкът върху свръхпечалбите.

Ганев предупреди, че в момента, в който се обложат всички фирми, ще понесат удари и малки компании, които нямат нищо общо с енергийните компенсации. Според него фокусът трябва да е върху тези, които са спечелили много, директно обвързано с тези компенсации.

Този бюджет ще е различен и откъм приходи, подчерта икономистът и обясни: "Икономиката не е вече на тези обороти, инфлацията е много по-ниска. Свръхпечалбите в енергетиката също поизчезнаха. Няма да имаме този ръст на приходите, който видяхме миналата година. Вече правим бюджет в една рамка, която не е на изненадващи нови приходи", анализира ситуацията Петър Ганев.

Той коментира и темата за влизането на България в еврозоната. „Това, което ще гледат европейските партньори, е средносрочната рамка", подчерта той и добави, че ако тя не мине през гласуване в парламента, остава само един ориентир – "какво си е мислила една власт, която може да бъде сменена във всеки един момент, ако се формира редовно правителство“.

Икономистът обърна внимание, че държавата няма средносрочна рамка, за която да е сигурно, че е политически подкрепена и ще бъде следвана, с изключение само на минималната работна заплата.

Според Ганев дори ако има правителство с много краткосрочен хоризонт, то ще приеме бюджет и средносрочна рамка. „Но ако отново висим на много скоро приближаващи избори, пак ще имаме същата ситуация“, очаква той.

Икономистът прогнозира, че тази година може би няма да видим ревизия на бюджета, като причината е, че няма да остане и време, ако финансовият закон влезе в сила в средата на годината.

Той е категоричен, че трябва да има редовно правителство, за да има финансова стабилност.