В. Велев: Пътят към еврозоната минава през правителство на широка основа и адекватен бюджет

За страната и бизнеса е добре, а и времето изисква от народните избраници формиране на правителство на широка основа и приемане на бюджет, който да позволи да продължим пътя към еврозоната, който да ограничи инфлацията и ускори икономическия растеж. За това настоя в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).

„За България са важни три приоритета – тази година страната ни да влезе в Шенген, през 2025 г. – в еврозоната, а 2026 г. – в ОИСР. На тези приоритети трябва да бъдат подчинени останалите. Не можем да твърдим, че искаме да се присъединим към еврозоната и в същото време да правим бюджетен дефицит 6%. Освен инфлацията ние ще нарушим и другия критерий – за бюджетен дефицит 3% и, както вървят нещата, и дългосрочната лихва“, смята той.

По думите му в бизнеса има разочарование от отлагането на влизането на България в еврозоната. Според него преките спестявания на средства от влизането в еврозоната ще са над милиард лева, но Велев подчерта, че много по-голяма ще е ползата от статута, който страната би получила. Председателят на АИКБ определи това като сигурност за инвеститорите, превръщането ѝ в привлекателна инвестиционна дестинация. „Мястото ни в класациите за правене на бизнес и конкурентоспособността биха се повишили“, посочи Велев.

Той смята, че ще продължават в парламента популистките заявки как ще се увеличат разходите, няма да се вдигат данъци, но ще се свие дефицитът. „Това няма как да стане. Той вече е прекомерно голям и ако нищо не се промени, според изчисленията на Министерство на финансите, на база на взети вече от предишните два парламента решения и промени в законите. Очертава се дефицит от порядъка на 6-7%, близо 12 млрд. лева. За да бъде 3%, трябва БВП да е 400 млрд. лева, а той е 165 млрд. лева за миналата година, а за тази се прогнозират 182 млрд. лева“, аргументира се Васил Велев.

Той е категоричен, че не може да се постигне дефицит от 3%, без да се свият разходите и да се намалят нетаргетираните плащания, които се „предлагаха и приемаха в предишните два парламента“.

Председателят на АИКБ отчете спад на инвестиции „от и без това ниското им равнище“. „В годините, когато имахме за цел влизане в ЕС и три последователни пълни мандата от по четири години, стигнахме ръст на БВП от порядъка на 6-7% годишно и то няколко години подред. Тогава инвестициите бяха 36%, а сега са 18% и намаляват“, припомни Велев.

Задълбочава ли се проблемът с липсата на човешки ресурси и потребностите на пазара и кадрите, които дава образователната система? Ще се променят ли стимулите за трудова имиграция, за да се увеличи притокът на човешки ресурси отвън? Ще продължи ли ръстът на доходите да изпреварва ръста на производителността? Наруши ли 48-ото Народно събрание европейската директива с административно определяне на минималната работна заплата?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.