Реалността променя данъчния дебат в Америка

Ако има незаличим образ на закостенялата ортодоксалност, която започна да контролира Републиканската партия през последните десетилетия, това вероятно е сцената на предизборен дебат в Айова през август 2011 г., пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на American Compass.

Всичките осем кандидати за президент вдигнаха ръце, за да покажат, че ще откажат от сделка, която намалява с 10 долара разходите за всеки долар увеличение на данъците. Откъде тръгна тази толкова абсурдна позиция? Не и от Роналд Рейгън, който повиши многократно данъците, когато първоначалното им съкращаване увеличи дефицита с повече от очакваното.

По-скоро се комбинираха лесно опровергаеми теории, образувайки поток от фанатизъм, който кулминира в прословутата декларация на бившата посланичка на САЩ в ООН Ники Хейли (и доскорошна конкурентка на Тръмп за републиканската номинация – бел. прев.) в отговор на пандемията от COVID, че „намаляването на данъци винаги е добра идея”. Тези теории най-накрая избледняват, тъй като консерваторите преоценяват сляпата си вяра в свободните пазари и враждебността към правителството. В резултат на това данъчните и бюджетните дебати се изместват.

Най-важната от тези теории беше, че намаляването на данъците е ключът към икономическия растеж. В някои случаи те могат да стимулират растежа, но „в никакъв случай не е очевидно, че намаляването на данъчните ставки в крайна сметка ще доведе до по-голяма икономика“, както отбелязват Уилям Гейл от Brookings Institution и Андрю Самуик от Dartmouth College. „Историческите доказателства и симулационните анализи сочат, че данъчните съкращения, които се финансират от дълг за продължителен период от време, имат малко положително въздействие върху дългосрочния растеж и всъщност може да го понижат“, посочват още. Самуик беше главен икономист в Икономическия съвет на Джордж Буш-младши.

Теорията за растежа беше подложена на изпитание най-скоро чрез Закона за намаляване на данъците и заетостта от 2017 г., който на пръв поглед изглеждаше ефективен. В началото на 2019 г. Кевин Хасет, председател на Икономическия съвет на Доналд Тръмп, представи предварителни данни, показващи, че растежът и приносът на бизнес инвестициите към него нарастват в отговор на данъчните облекчения точно както се очакваше. Донякъде смущаващо обаче, когато тези данни бяха ревизирани, окончателните цифри на предпочитаните от Белия дом показатели показаха, че намаляването на данъците изобщо не е имало ефект.

Втората теория беше, че намаляването на данъците се изплаща. Това не е било вярно за никой голям данъчен пакет на САЩ в историята. Хипотетично данъчните ставки биха могли да са толкова високи, че намаляването им да увеличи приходите (както постулира прочутата крива на Лафер – бел. прев.) Но тъй като ставките вече са наполовина на тези от 70-те години на миналия век, ситуацията днес е различна. Достатъчният растеж може да доведе до допълнителни приходи, но само ако намаляването на данъците наистина доведе до растеж. Дори консервативната Tax Foundation включва това сред своите „10 често срещани данъчни мита“.

Третата идея беше, че консерваторите трябва да „уморят от глад звяра“ на правителството. Според нея политиците винаги ще харчат данъчните приходи, които имат, и освен това ще трупат каквито могат дефицити. Така че всички данъчни приходи, събрани за покриване на дефицита, просто ще бъдат изхарчени. Реципрочно, лишете правителството от приходи и то няма да има друг избор освен да намали разходите.

Тази представа успява, забележително, да бъде тройно погрешна. Теорията се провали: обещанието за намаляване на данъците при високи разходи само кара големите разходи да изглеждат по-евтини за избирателите, както беше обяснил главният икономист на Рейгън Уилиъм Нисканен. Това се провали на практика: след десетилетия на фискална дисциплина обещанията на републиканците само да намаляват данъците отприщиха безпрецедентни дефицити и дългове. И се провали като политика: независимо от реториката на Чаеното парти повечето консервативни избиратели подкрепят високи нива на социални разходи и очакват намаляването на дефицита да дойде както чрез увеличаване на данъците, така и чрез съкращения на разходите.

Пред лицето на тези реалности консерваторите започват да променят курса си. През януари Чип Рой, председател на консервативната фракция на републиканците в Конгреса, се оплака от влиянието на групите със специални интереси, като каза, че „дори не можете да водите разговор за данъците“. В скорошно интервю за подкаста на American Compass Джоуди Арингтън, председател на Бюджетната комисия в Конгреса, също отхвърли антиданъчните пуристки обещания и подкрепи идеята за бюджетни преговори, които едновременно ще увеличат приходите и ще намалят разходите. Том Коул, председател на Разходната комисия, изрази подобно мнение, докато Джейсън Смит, председател на Данъчната комисия каза, че някои републиканци обсъждат повишаване на ставката на корпоративния данък.

При бюджетен дефицит от близо 2 трилиона долара, водещ до дисбаланси в цялата икономика и лихвени плащания по дълга, които сега надвишават разходите за отбрана (от последното е тръгнал упадъкът на много империи според известния икономически историк Нийъл Фъргюсън – бел. прев.), може най-накрая да видим завръщане на фискалните консерватори. Дори ако републиканците победят на изборите през ноември, посоката за данъците може да не е надолу, завършва Кас.