Кога изкуственият интелект ще стане по-умен от хората? Не питайте

Купища агенти

Нищо от това не отхвърля огромните скокове, които можем да очакваме от AI през следващите няколко години.

Един от скоковете, който вече е започнал, са AI агентите. Агентите са базирани на големи езикови модели, но вместо просто да анализират информацията, те могат да извършват действия като правене на покупки или попълване на онлайн формуляри. Zoom например планира скоро да пусне агенти, които могат да разгледат транскрипция от среща, за да създадат елементи като последващи имейли или да планират следваща среща. Засега производителността на AI агентите е смесена, но както при големите езикови модели, очаквайте драстично подобряване до точката, в която доста сложни процеси могат да бъдат автоматизирани.

Някои може да твърдят, че това е AGI. Но това отново е по-скоро объркващо. Агентите няма да бъдат „общи“, а по-скоро ще са лучни асистенти с изключително еднопосочни умове. Може да имате десетки от тях. Дори ако производителността ви скочи рязко, управлението им ще бъде като жонглиране с десетки различни софтуерни приложения, подобно на това, което вече правите. Може би ще получите агент, който да управлява всички ваши агенти, но той също ще бъде ограничен до каквито цели сте му поставили.

А какво ще се случи, когато милиони или милиарди агенти си взаимодействат онлайн, можем само да гадаем. Може би точно както алгоритмите за търговия са предизвикали необясними пазарни „светкавични сривове“, те ще се задействат един друг в неудържими верижни реакции, които парализират половината интернет. По-притеснителното е, че злонамерените участници могат да мобилизират множество агенти, за да предизвикат хаос.

Все пак големите езикови модели и техните агенти са само един вид изкуствен интелект. В рамките на няколко години може да имаме коренно различни видове. Лабораторията на ЛеКун в Meta например е една от няколкото, които се опитват да изградят това, което се нарича въплътен AI.

Теорията е, че чрез вкарването на AI в тяло на робот във физическия свят или в симулация, той може да научи за обектите, местоположението и движенията – градивните елементи на човешкото разбиране, от които могат да произлязат по-висши концепции. За разлика от тях големите езикови модели, обучени само върху огромно количество текст, имитират човешките мисловни процеси на повърхността, но не показват доказателства, че действително ги имат.

Ще доведе ли въплътеният AI до наистина мислещи машини или просто до много сръчни роботи? В момента това е невъзможно да се каже. Дори и да е първото, пак би било подвеждащо да го наречем AGI.

Да се ​​върнем към въпроса за еволюцията. Точно както би било абсурдно да очакваме човек да мисли като паяк или слон, би било абсурдно да очакваме продълговат робот с шест колела и четири ръце, който не спи, не яде или прави секс — камо ли да създава приятелства, да се бори със съвестта си или да обмисля собствената си смъртност — да мисли като човек. Може да успее да пренесе баба от хола до спалнята, но също така ще замисли и ще изпълни задачата съвсем различно от начина, по който ние бихме я направили.

Днес дори не можем да си представим много от нещата, на които AI ще бъде способен. Най-добрият начин да проследите и осмислите този напредък ще бъде да спрете да се опитвате да го сравнявате с хората или с нещо от филмите, а вместо това просто да продължите да питате какво всъщност прави.