Кога изкуственият интелект ще стане по-умен от хората? Не питайте

Ако сте чували термина изкуствен общ интелект (AGI), това вероятно ви кара да мислите за човешката интелигентност като изкуствения интелект (AI) с меден глас във филма „Her” или за суперчовек като Скайнет от „Терминатор“. Във всеки случай мислите за нещо научнофантастично и далечно, пише Гидион Личфилд за Bloomberg.

Но сега нарастващ брой хора от технологичната индустрия и дори извън нея пророкуват, че в много близко бъдеще ще видим AI на „човешко ниво“, или AGI.

Тези хора може и да вярват в това, което казват, но то е поне малка част от рекламата, целяща да накара инвеститорите да вложат милиарди долари в компаниите за изкуствен интелект. Да, почти сигурно предстоят големи промени и трябва да се подготвите за тях. Но за повечето от нас наричането им AGI в най-добрия случай е просто разсейване, а в най-лошия – умишлено погрешно насочване. Бизнес лидерите и политиците се нуждаят от по-добър начин на мислене за това, което се задава. За щастие, такъв има.

След колко години?

Сам Алтман от OpenAI, Дарио Амодей от Anthropic и Илон Мъск от xAI (нещо, с което е най-малко известен) наскоро казаха, че AGI или нещо подобно ще се появи след няколко години. По-умерени гласове като Демис Хасабис от Google Deep Ming и Ян ЛеКун от Meta смятат, че това ще се случи след поне 5 до 10 години. Наскоро журналисти като Езра Клайн и Кевин Руз от New York Times написаха, че обществото трябва да се подготви за нещо като AGI в много близко бъдеще.

„Нещо като“, защото тези хора често флиртуват с термина AGI, а след това се оттеглят към по-двусмислена фраза като „мощен AI”. И това, което може да имат предвид, варира изключително много – от изкуствен интелект, който може да изпълнява почти всякакви индивидуални когнитивни задачи, като човек, но все пак може да е доста специализиран (Клайн, Руз), до работа на ниво Нобелова награда (Амодей, Алтман), до това да мисли като реален човек във всеки един аспект (Хасабис), или просто да бъде „по-умен от най-умния човек“ (Мъск).

Някое от тези наистина ли е AGI?

Истината е, че няма значение. Ако дори има нещо като AGI, то няма да е рязък праг, който да преминем. За хората, които го рекламират, в момента AGI е просто стенограма на идеята, че нещо много разрушително е неизбежно: софтуер, който не просто може да програмира приложение, да състави училищна задача, да пише приказки за лека нощ за децата ви или да резервира ваканция, а може да остави много хора без работа, да прави големи научни пробиви и да предостави плашеща сила на хакери, терористи, корпорации и правителства.

Тази прогноза си струва да се вземе на сериозно и определянето ѝ като AGI е начин хората да бъдат накарани да седнат и да слушат. Но вместо да говорим за AGI или изкуствен интелект на човешко ниво, нека да поговорим за различните видове AI и какво те ще могат или какво няма да могат да правят.

Какво не могат да правят големите езикови модели?

Още от началото на AI преди около 70 години надпреварата е за някаква форма на интелект на човешко ниво. В продължение на десетилетия най-доброто, което можеше да се направи, беше „тесен AI” като печелещият на шаха Deep Blue на IBM или AlphaFold на Google, който прогнозира протеинови структури и спечели на създателите си (включително Хасабис) дял от Нобеловата награда за химия миналата година. И двете бяха далеч отвъд човешкото ниво, но могат да извършват само една изключително специфична задача.

Ако сега AGI изведнъж ни изглежда по-близо, то е защото езиковите модели, стоящи в основата на ChatGPT и подобните услуги, изглеждат едновременно по-човешки и са с общо предназначение.

Големите езикови модели взаимодействат с нас на обикновен език. Те могат да дават поне правдоподобни отговори на повечето въпроси. Пишат доста добре, особено в кратки форми. (За по-дълги истории губят представа за героите и детайлите от сюжета). Постигат все по-високи резултати на сравнителни тестове за умения като програмиране, медицински или адвокатски изпити и задачи по математика. Те стават все по-добри в разсъжденията стъпка по стъпка, както и в по-сложни задачи. Когато най-запалените по изкуствения интелект говорят, че AGI вече е зад ъгъла, те говорят предимно за по-напреднала форма на настоящите модели.

Не че големите езикови модели няма да имат голямо въздействие. Някои софтуерни компании вече планират да наемат по-малко инженери. Повечето задачи, които следват един и същ процес всеки път, като поставянето на медицински диагнози, изготвяне на правни документи, писане на кратки изследвания, създаване на маркетингови кампании и други – ще бъдат неща, които човешкият работник може поне частично да възложи на изкуствения интелект. Някои вече е възложил.

Това ще направи тези служители по-продуктивни, което може да доведе до премахването на част от работните места. Макар и не непременно: Джефри Хинтън, компютърният учен с Нобелова награда, известен като кръстника на AI, позорно предсказа, че AI скоро ще направи радиолозите излишни. Днес обаче има недостиг на такива кадри в САЩ.

Важното е, че големите езикови модели все още са нещо като „тесен AI”. Те могат да се справят добре с една работа, но не са достатъчно добри в друга. Например изкуствен интелект може да издържи адвокатски изпит с отличие, но да се провали в превръщането на разговор с клиент в правна справка. Може да отговори перфектно на някои въпроси, но редовно халюцинира за други. Големите езикови модели се справят добре с проблеми, които могат да бъдат разрешени с помощта на ясни правила, но в някои по-нови тестове, където правилата са по-двусмислени, моделите, които са отбелязали 80% или повече по други показатели, тук не успяват дори да достигнат едноцифрено чисто.

Дори големите езикови модели да започнат да се справят добре и с тези тестове, те пак ще бъдат тясно специализирани. Едно е да се справи с определен, ограничен проблем, колкото и да е трудно. Съвсем друго е да се заемеш с това, което хората всъщност правят в един обичаен работен ден.

Дори един математик не прекарва цял ден в решаване на математически задачи. Хората правят безброй неща, които не могат да бъдат сравнени, защото не са ограничени проблеми с правилни и грешни отговори. Претегляме противоречиви приоритети, отказваме се от провалящи се планове, вземаме предвид непълно знание, разработваме заобикалящи решения, действаме въз основа на предчувствия, четем знаците, които ни дават другите, и преди всичко постоянно взаимодействаме с изключително непредсказуемите и ирационални интелигентности – другите човешки същества.

(Продължава на следващата страница)