Не са само богатите страни: Залогът върху AI се пренася навсякъде

Чешмяната вода не е годна за пиене. Прекъсванията в електрозахранването са чести. Средната годишна работна заплата в страната е 2200 долара.

И все пак в покрайнините на Джакарта се издигат гигантски сгради без прозорци, пълни с най-новите чипове с изкуствен интелект (AI) на Nvidia. Те бележат изненадващия възход на Индонезия като гореща AI точка – пазар, за който се очаква да расте с 30% годишно през следващите 5 години до 2,4 млрд. долара, пише The Wall Street Journal.

Харченето на трилиони долари за изкуствен интелект се пренесе и в развиващия се свят. Отчасти то се дължи на философия, известна в академичните среди като деколонизация на AI.

Идеята е проста. Чуждестранните сили някога са добивали ресурси като петрол от колониите, предлагайки минимални ползи за местните. Днес развиващите се страни се опитват да гарантират, че бумът на изкуствения интелект помага не само на Силициевата долина.

Регулациите на практика изискват технологични компании като Google и Meta да обработват местни данни на местно ниво. Това кара компаниите да изграждат или да наемат центрове за данни на място, вместо да разчитат на глобална инфраструктура. Тези инвестиции се трупат в милиарди долари и създават работни места, които насърчават местните кадри, или поне така се надяват развиващите се страни.

„Моделът се развива така, че да е по-справедлив за страната“, казва Викрам Синха, главен изпълнителен директор на Indosat Ooredoo Hutchinson, частично държавен индонезийски телекомуникационен доставчик, който изгражда проекти за центрове за данни в цялата страна.

Деколонизацията на изкуствения интелект е отдръпване от суверенитета на данните – концепция, която набра сили, след като Едуард Сноудън разкри, че американските технологични компании са сътрудничили с американското правителство за наблюдение на чуждестранни лидери. През 2018 г. Европейският съюз въведе първите закони за защита на данните, които оттогава биват копирани от редица държави.

Регулациите варират в различните държави и отрасли, но принципът е следният - ако банка от развиваща се страна иска американски технологичен гигант да съхранява данни за клиентите и да ги анализира с изкуствен интелект, банката трябва да наеме компания с местни сървъри.

В комбинация с реалното бизнес търсене на изчисления с изкуствен интелект, подобни регулации направиха някои по-малко богати държави бенефициенти от бума на изкуствения интелект, включително в Южна и Югоизточна Азия.

Наскоро Google обеща 15 млрд. долара за пет години за изграждането на AI център в Индия. Amazon Web Services инвестира 5 млрд. долара за разширяване на инфраструктурата в Тайланд.

Центровете за данни в Индонезия са генерирали 374 млн. долара приходи миналата година, съобщи компанията за пазарни проучвания Mordor Intelligence, като се очаква тази сума да се увеличи шесткратно до 2030 г.

Indosat, вторият по големина доставчик на телекомуникационни услуги в Индонезия, залага сериозно на този нов сектор. Нейният главен изпълнителен директор Синха е окуражен от лидера на Nvidia Дженсън Хуанг, който се застъпи за „суверенния изкуствен интелект“ по време на визирата си в Джакарта миналата година.

„Никоя държава не може да си позволи естествения ѝ ресурс – данните на нейните хора – да бъдат извличани, трансформирани в разузнаване и след това внасяни обратно в страната“, коментира Хуанг на събитие на Indosat.

Синха дори е имал възможност да попита Хуанг за съвет по време на вечеря. Той си спомня отговора: „Ако вярваш в нещо, вложи всичко.“ За Синха тази вяра е изкуственият интелект.

Indosat планира да увеличи мощността на своите сървъри с изкуствен интелект до 500 мегавата до 2028 г. от 20 мегавата в момента, в центрове за данни с резервно електричество. За сравнение, според изследователската фирма DC Byte, американският център във Вирджиния разполага с около 38 хил. мегавата капацитет, работещ или в процес на планиране.

Правилото в индустрията е 10 млн. долара на мегават, което за Синга означава инвестиция от 5 млрд. долара. Той смята, че Indosat може да намали цената до 70% от това.

Потенциалните клиенти включват индонезийски играчи и американски технологични гиганти, които извън САЩ често използват местни партньори, вместо да изграждат свои собствени съоръжения.

Синха твърди, че бумът на центровете за данни в Индонезия ще даде тласък на икономиката и ще увеличи броя на технологичните кадри. Други експерти не са толкова сигурни.

Дори да бъдат построени в развиващи се страни, много центрове за данни остават чуждестранна собственост, коментира Джеймс Мърфи, управляващ директор на DC Byte за Азиатско-Тихоокеанския регион.

„Крайните бенефициенти са големите технологични компании и техните инвеститори“, казва Гованд Азийз, политически икономист в Университета Macquarie в Сидни, който изследва технологичния суверенитет в Югоизточна Азия.