Новото място за многомилиардни инвестиции е точно над главите ни

Нов пласт ключова инфраструктура се формира над главите ни. Ниската околоземна орбита (LEO) – която НАСА определя като участък от космоса на височина 2000 км или по-малко – бързо прераства от нишов технически сектор в една от най-стратегически важните области на 21-ви век, пише CNBC в материал.

Тя е в основата на световната навигация, телекомуникациите, отбраната и свързаността и е обект на огромен приток на инвестиции.

Сателитите LEO, с относителната си близост до Земята, осигуряват по-бързи реакции, намалени разходи за изстрелване и по-висока скорост на комуникация. За разлика от спътниците в по-висока орбита, те не се задържат над фиксирана точка на Земята и често работят в т. нар. „съзвездия“ (групи от сателити, бел. ред.), за да увеличат максимално покритието си.

По-високите орбити като средната околоземна орбита (MEO) и геостационарната орбита (GEO), са място на отдавна установена сателитна инфраструктура, но са обект на по-строги оперативни ограничения.

Според Space IQ – доклад, проследяващ активността на стартиращи компании и инвестиционните тенденции в космическата икономика, през 2025 г. в сектора са регистрирани инвестиции на стойност над 45 млрд. долара, което е рязко увеличение спрямо малко под 25 млрд. долара през 2024 г.

„Орбиталният достъп се превръща в стратегически актив, подобно на пристанищата, кабелите или енергийните мрежи на Земята“, посочва пред CNBC Карлос Морейра, главен изпълнителен директор на швейцарската фирма за киберсигурност и полупроводници Wisekey.

Най-очевидният пример за тази промяна е бързо разрастващата се сателитна мрежа на Илон Мъск. Неговата ракетна компания SpaceX вече управлява съзвездието Starlink, което в момента има над 9500 спътника в движение.

Компанията планира да разшири мрежата, като добави още хиляди спътници. SpaceX предложи за изпълнение и още по-голям проект - система за орбитални центрове за данни, захранвана от слънчева енергия, която евентуално би могла да включва до един милион спътника.

Но SpaceX не е сама. Тази седмица технологичният лидер Nvidia представи нова платформа, насочена към извеждане на изкуствен интелект в орбита. Системата е проектирана да поддържа орбитални центрове за данни, геопространствено разузнаване и автономни космически операции.

„Космическите изчисления, последната граница, вече са тук“, каза главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг на конференцията на компанията GTC 2026 в Сан Хосе. Този подход би могъл да трансформира орбиталните центрове за данни в инструменти за открития, а космическите кораби – в самонавигиращи се системи, каза той.

Amazon LEO – известна преди като Project Kuiper – планира да разположи над 3000 спътника в ниска околоземна орбита. По-рано тази година Федералната комисия по комуникациите на САЩ одобри още 4500 спътника за бъдещо разполагане. Междувременно се очаква Blue Origin, основана от Джеф Безос, да изстреля над 5000 спътника до края на 2027 г.

В Европа сателитната мрежа OneWeb LEO на Eutelsat в момента се състои от над 600 спътника. Въпреки че в момента работи в много по-малък мащаб, Франция се надява компанията в крайна сметка да се конкурира със Starlink на Мъск. Париж е инвестирал 1,35 млрд. евро в Eutelsat, което прави държавата най-големият акционер на компанията с около 30% дял.

Китай също е подал планове за разполагането на над 200 хил. спътника в 14 съзвездия.

Мащабът на тези планирани разполагания представлява фундаментална промяна в начина, по който космосът ще се използва, управлява и комерсиализира.

Нов инвестиционен подем

Според Space Capital над 400 млрд. долара са инвестирани в космическата икономика от 2009 г. насам, като САЩ допринасят за над половината от тази инвестиция, следвани от Китай.

Изпълнителният директор на Space Capital Чад Андерсън заяви, че индустрията остава в „ранните етапи на многодесетилетен инфраструктурен цикъл“. Той отбеляза, че макар секторът да е все още в ранни етапи на еволюция, той е достатъчно узрял, за да предложи значими възможности на публичния пазар.

Около дузина космически компании вече са листнати, като се очакват още през следващата година, включително дългоочакваното първично публично предлагане на SpaceX. Според Андерсън то може да отбележи „Netscape момент“ в космическия сектор – ключово събитие, което променя очакванията на инвеститорите и привлича по-широк капитал на пазара.

И все пак, с натрупването на инерция и ускоряването на пазарната активност Морейра от Wisekey предупреди, че това разширяване трябва да се „управлява със същата степен на сериозност, както цифровия суверенитет на Земята“.

Той твърди, че космосът трябва да остане област, която е от полза за човечеството – подкрепяйки свързаността, научните открития и икономическия растеж – вместо да се превръща в място на неконтролирана конкуренция и системен риск.

Рискове, свързани с регулациите

Ключово предизвикателство за растежа на пазара е фрагментираното управление на ниската околоземна орбита и нейната многопластова система на работа.

На международно ниво Договорът за космическото пространство установява, че държавите са отговорни за всички космически дейности, извършвани под тяхна юрисдикция, докато насоките на ООН за смекчаване на космическите отпадъци предоставят необвързващи принципи за устойчивост.

Международният съюз по далекосъобщения (ITU) управлява глобалното разпределение на радиочестотния спектър, като помага за предотвратяване на смущения и поддържане на надеждна работа в комуникационните мрежи. Наред с тези формални механизми, индустриални групи като Коалицията за космическа безопасност насърчават пожелателни стандарти за най-добрите възможни практики. След това националните органи осигуряват оперативен надзор.

Много експерти обаче твърдят, че съществуващите рамки вече не са подходящи за целта.

Раза Ризви, адвокат в Simmons & Simmons, казва, че голяма част от днешната правна структура е проектирана около по-предсказуемите условия на геостационарната орбита (GEO). „Сега, когато навлизаме в среда с по-висок риск и по-голяма сложност в ниската околоземна орбита, все още нямаме специфичните правни инструменти за управление на тази нова технология“, посочва той.

Сиамак Хесар, главен изпълнителен директор на компанията за космическо разузнаване Kayhan Space, казва, че настоящите регулации са създадени за по-бавно развиващи се, управлявани от държавата космически програми. „Регулациите трябва да се развиват в мащаба, в който индустрията расте“, отбелязва той.

Според Хесар регулациите сега се нуждаят от „нова перспектива“, тъй като търговските оператори, а не правителствата, се превръщат в основни потребители на космоса.

Тази промяна от държавно към комерсиално управлявана дейност също така променя начина, по който лидерите в индустрията гледат на бъдещите възможности. Мартин Рогиер ван Делден, ръководител на отдела за потребители в Европа на Amazon LEO, вижда „огромна възможност“ спътниците LEO да свържат милиарди хора, като според него това е „променящ играта начин за преодоляване на цифровото разделение“.