Как Централна и Източна Европа да задържи еднорозите си, които отлитат на запад?

В същото време производството е в затруднено положение. Експортно-ориентираното производство в Централна, Източна и Югоизточна Европа се е свило с 1,5% през годината до 2024 г. и се свива с 2,5% годишно от 2021 г. насам. Анализаторите на wiiw посочват търговската война със САЩ като непосредствена причина, въпреки че структурните проблеми (застаряваща работна сила, натиск върху заплатите, нарастващи разходи за енергия) влияят още отпреди митата да влязат в уравнението.

Науките за живота разказват по-нюансирана история. Секторът е малък, само 10 116 малки фирми в региона, което представлява 3,3% от общия брой, но данните за патентите разкриват нещо друго. Литва, въпреки че генерира скромни обеми патенти в абсолютни стойности, насочва повече от 10% от общата си патентна активност към биотехнологиите. Естония е водеща в региона по патенти, свързани с изкуствен интелект, като дял от общото си портфолио.

Модел с два хъба

Надвисналият неудобен въпрос е какво да се прави с регион, който е брилянтен в стартирането на неща и лош в мащабирането им?

Отговорът, който предлага докладът, е Виена. Австрийската столица се класира на 74-то място в глобалния екосистемен индекс на StartupBlink за 2025 г., което е с девет места по-високо спрямо предходната година, с растеж на екосистемата от 27,1%. Тя е сред 100-те най-големи иновационни клъстера на Световната организация за интелектуална собственост. Разполага с изследователски университети, финансова инфраструктура и (аргументът, на който докладът се обляга най-много) географска и културна близост до останалата част от Централна и Югоизточна Европа.

Хърватска технологична фирма, която търси западноевропейски капитал, има по-кратко пътуване, логистично и културно, до Виена, отколкото до Лондон.

Моделът с два хъба, който изследователите защитават, не е нов. Силициевата долина го практикува от десетилетия: инженерни екипи във Варшава или Бангалор, централа в Пало Алто. Новото е предположението, че това може да работи в рамките на ЕС и че запазването на стойността в блока си струва да се проектира целенасочено. С други думи, междинна къща, а не емиграция.

Дали Виена може да понесе тази тежест, това е друг въпрос. По-дълбокият проблем, изтъкнат в доклада, като фрагментираните капиталови пазари, липсата на рисково финансиране в късен етап, липсата на паневропейски еквивалент на Nasdaq, няма да бъде решен чрез насърчаване на няколкостотин стартиращи компании да отворят сателитни офиси. Предпочитаното решение на Марио Драги - Съюзът на капиталовите пазари, остава по-скоро амбициозно, отколкото архитектурно.

Литва предлага по-поучителен поглед върху това как може да изглежда регионалният успех. Нейната екосистема, съсредоточена във Вилнюс, е най-бързо развиващата се в Централна и Югоизточна Европа от 2020 г. насам, като почти се е увеличила шесткратно по стойност и е създала победители в киберсигурността и дигиталните пазари, най-вече Nord Security.

Полша е изградила внушителна креативна икономика на игрите (CD Projekt, Techland, Huuuge Games), а ElevenLabs, полска компания за AI, чиято централа сега е в Лондон, достигна оценка от 6,6 млрд. щатски долара тази година.

Регионът може да произвежда компании от световна класа. Въпреки това, както заключава wiiw, при липсата на напълно реализирани реформи на Съюза на капиталовите пазари, регионалните иновационни коридори могат да представляват най-незабавно приложимия механизъм за справяне с предизвикателството на мащабирането пред Европа.

Целенасоченото проектиране на тези коридори би могло да трансформира концентрираната иновационна сила на Централна, Източна и Югоизточна Европа в устойчива конкурентоспособност в целия ЕС.