Пламъкът на предприемачеството също има своята сянка

В началото на миналия век италианският финансист Чарлз Понци създава известната схема на Понци, чрез която незаконно печели пари, мамейки едни инвеститори на гърба на други.

Едва ли някой тогава би предположил, още по-малко Понци, че само няколко десетилетия по-късно делото му ще бъде давано за пример за предприемачество. Иновация във финансовите измами, която се превръща в поредния пример за неизмеримите възможности на човечеството, както би казал японският съвременен писател Харуки Мураками, който в един своите романи изразява мнението, че никоя машина не може да измери човешките възможности.

Николаус Франке, професор във Виенския икономически университет (WU) и ръководител на Института по предприемачество и иновации към WU, обаче прави разграничение между видовете предприемачество, като определя няколко разновидности на база два критерия – морал и законосъобразност.

Разбира се, първият тип предприемачество е легалният и моралният, който е и най-добре познат. В тази графа на „доброто“ предприемачество хората често слагат Илон Мъск, Джеф Безос, Опра Уинфри и други.

Друг тип предприемачество е нелегален, но морален. „Не всички закони, правила или норми имат логика, затова предприемачите ги поставят под въпрос“, обясни професорът. „Но го правят с добри причини, те нарушават нормите по начин, който е приеман за морален. Това може да повлияе на благосъстоянието (на хората)“, допълни Франке в лекция пред журналисти във Виена.

И той е прав. Законите в САЩ са изключително строги относно споделените пътувания, като същото важи и за България. Платформата за споделено пътуване Uber обаче намира „заобиколния път“ около тези норми. Същото се отнася и за платформата за краткосрочен наем Airbnb, която само допреди няколко години предизвика голямо внимание, докато Народното събрание у нас се опитваше да намери баланса за доброто данъчно облагане на предлагащите имотите си през сайта.

“Когато не искаш да плащаш, нито да пътуваш, просто намираш друг начин“, коментира Франке. „Uber прояви креативност в заобикалянето на тези закони – те казаха, че не са транспортна компания, а технологична“, каза той.

Съмнението в логиката зад законите и доколко може да бъде избутана границата на търпимост е като да ходиш по въже и дори лека загуба на баланс може да доведе до изпадане в третия тип предприемачество – криминалният.

Към този тип принадлежи и Схемата на Понци. „Нарушаването на някои закони е добре, ако е оправдано от някое по-голямо добро дело. Не всичко, което може да бъде направено обаче, трябва да бъде направено“, обясни Франке във връзка със значението на етиката в предприемачеството.

Именно тежестта на етиката определя четвъртия тип предприемачество – легален, но неморален. „Има търсене за легално предлагани продукти и услуги, но обществото ги подлага под въпрос доколко са морални“, обясни проф. Франке, като даде пример със залаганията, тютюнопушенето и пр.

Но за развитието на предприемачеството не спомагат единствено конкретното търсене, среда, закони. Пандемията от коронавирус също е дала своя принос.

В интервю за Investor.bg проф. Франке сподели мнението на немалко икономисти и финансисти, че предизвикателните времена може да са нови възможности за развитие и успех – мнение, около което се обединиха и участниците във форума FOUNDERS TODAY на Investor.bg.

„Очевидно лошите времена и тези на промяна са добри за предприемачите. Това е, защото - и това важи за пандемията, за кризи и други подобни времена - балансът на търсене и предлагане бива нарушен. Изведнъж имаме нужда от нови продукти и услуги и изведнъж вече няма търсене за определени неща. Следователно това е възможност, но и необходимост да направим нещо. Това означава, че в тези времена иновациите играят много по-голяма роля спрямо по-спокойните и обичайни времена“, обясни Франке.

„Обикновено тези, които се хвърлят с главата напред, са предприемачите. Виждат, че има възможност, и произвеждат нещо, което отговаря на новите нужди“, допълни професорът.

Пандемията остави и много хора без работа, а това принуди други да се върнат на пазара, но с друга причина.

„Трябва да се прави разлика между предприемачеството насила и това, което е по своя воля. Понякога хората са принудени да преосмислят какво правят, губят си работата и решават сами да действат. Друг път са привлечени, те проактивно решават да станат предприемачи, без да имат нуждата от това. Обикновено второто е по-успешно, когато няма принуда“, обясни Франке.

Що се отнася до възможните минуси на предприемачеството, Франке коментира, че е възможно да има загуба на средства, време и репутация.

„Няма гаранции при предприемчаството и иновациите, това е едно от трудните неща, които трябва да приемем. Дори най-убедителният план може да се обърка и колкото по-радикална е иновацията, толкова по-висок е рискът“, каза събеседникът.

Той обясни, че противно на често срещаното мнение, че предприемачите обичат да залагат, реално опитът му и проучванията показват друго. Предприемачите сравнително добре изчисляват риска, като се опитват да го избегнат, но го приемат и ако нетният ефект звучи добре, ако шансът е по-голям от риска, те ще го направят.

Що се отнася до близкото бъдеще, Франке изрази надежда доминиращият тип предприемачество да е добрият.

„Имаме нужда от предприемачи – имаме толкова много предизвикателства в нашето общество – войната в Украйна, бежанците, климатичните промени, демографските промени, застаряващото общество. Имаме нужда от хора, които измислят добри решения, водещи до по-добър живот. И това е добрата страна на предприемачеството – вкарването на иновациите на пазара“, обобщи експертът.